Tag: Book review

Ако има книга на Харуки Мураками, за която винаги съм усещала, че много ще ми хареса, то това е „Норвежка гора“. Тези очаквания можеха да ми изиграят много лоша шега, но за щастие не се случи така. Преди две години прочетох трилогията „1Q84” на автора, която много харесах с...

Първоначално бях останала с впечатление, че книгата на Мери Бет Кийн е романтична. Как и защо съм си помислила така не зная, но ако не бях влязла наскоро да прочета анотацията ѝ, а и не ми беше препоръчана силно от близки приятели, знам, че щях да пропусна една от...

Сигурна съм, че всеки от вас има хора, които ако ви кажат „Тази книга трябва да я прочетеш, знам че ще ти хареса“ няма как да не послушате съвета. Та така и попаднах, години след излизането ѝ на български език, на „Истината за случая „Хари Куебърт“ (изд. Колибри, превод:...

Не са малко думите, които, когато срещна в една анотация на книга, ме привличат като магнит. В тази на четивото, за което ще ви разкажа днес, има няколко: poison, historical fiction, mystery, murderer. Трябва да признаете, че комбинацията звучи много интересно, затова и посегнах към въпросната „The Lost Apothecary“...

За много години, четящи! Пожелавам ви усмивки, здраве, безброй радости и още много невероятни книжни приключения! Рядко се влияя от възхвалени мнения за някоя книга. По принцип избягвам такива заглавия, защото опитът ми е доказал, че се разочаровам накрая и не разбирам защо е целият шум. Но винаги има...

Опитах няколко пъти да започна това ревю, но все ми се виждаше не достатъчно добро. Хем искам да ви кажа всичко за „Цветя за Алджърнън“ (изд. Orange Books, превод: Елика Рафи) на Даниел Кийс, хем не. Хем ми е едно тежко на душата заради всичко прочетено, хем ми е...

Хорър творбите не са най-често срещаните на българския пазар, а за разнообразие дори не можем да говорим. Не зная каква е причината – дали защото под ужаси тук се приема предимно Стивън Кинг или защото просто жанра няма много фенове. Следя всички литературни награди и винаги набелязвам доста заглавия...

Дълго време мислих как да започна това ревю, защото началото ще бъде най-трудното в случая. След като ми се отвори глътката, в хода на разказване, е лесно, но началото… откъде да тръгна, с какво да ви запозная първо? Хиляди мисли се блъскат в главата ми без да дадат необходимата...

Опитвам се всяически да не си създавам огромни очаквания към книги, защото в повечето случаи оставам доста разочарована накрая. Както споменах в предишното ревю, в момента ми се четат криминални романи и мистерии. Искрено се зарадвах на новината, че „Криминален клуб „Четвъртък““ (изд. СофтПрес, превод: Богдан Русев) на Ричард...

Както съм споменавала няколко пъти в предишни публикации – много обичам да чета трилъри и мистерии, но в последно време значително ги бях загърбила. След прочита на „Миракъл Крийк“, която не попада точно в изброените жанрове, нещо започна да ме чопли отвътре и да ме влече както преди към...

„Миракъл Крийк“ е книга, за която знаех много малко предварително. Дебютният роман на Анджи Ким е на челни места в листите на Goodreads за нови заглавия, свързани с жанра съдебна драма или мистерия, но тези определения слагат рамка на творбата, която всъщност засяга сериозни теми, които имат нужда от...

Не знам как да започна. Мога да кажа само две неща със сигурност – първият роман на Марийке Лукас Райнефелд застана сред любимите ми книги и се оказа, че е четиво, което не мога да препоръчам на почти никой. Набелязах за четене „Неудобството на вечерта“ след като беше обявена...

„Ако сте родени в страна или във време, където не само никой не идва да убие вашата жена, вашите деца, но и никой не иска от вас да убивате жените и децата на другите, то благодарете на Бога и си останете с мир.“ Чудех се кой цитат ще е...

Исках да прочета “Изхвърлени в Америка” (изд. “ICU”) от Джанин Къминс веднага щом разбрах за нея. Интересът ми обаче се засили още повече заради целия шум, който се вдигна около публикуването ѝ – прекратиха американското турне за представянето ѝ, а след като Опра избра заглавието за читателския си клуб, се наложи...

Симпатични времена!” – иронизира в дневника си Николай II. Императорът се владее невероятно добре. Той вече изобщо не контролира страната, само откъслечно научава за случващото се.” Улавям се, че през последните години историята ме привлича много повече, отколкото когато и да било преди. Естествено, че сухият стил, който ни е познат...