Tag: преводни

Не знам как да започна. Мога да кажа само две неща със сигурност – първият роман на Марийке Лукас Райнефелд застана сред любимите ми книги и се оказа, че е четиво, което не мога да препоръчам на почти никой. Набелязах за четене „Неудобството на вечерта“ след като беше обявена...

Обещах си, че ще напиша мнението си за тази книга, но само когато поотлежи в главата ми, а ето и че дойде моментът. Четях „Авиатор“ (изд. „Лист“, превод от руски Здравка Петрова) от Евгений Водолазкин в края на лятото или дори по-скоро в началото на есента – в онези...

Най-накрая стигнахме до финалната последна четвърта част! Ето линкове и към първа, втора и трета част. „Митове“ + „Герои“ от Стивън Фрай Слушам за разказаните от Стивън Фрай древногръцки митове от отдавна, а след прочита и на двете книги, вече знам защо. Уж знаех какво да очаквам от нея...

И третата предпоследна част за най-яките и хубави книги, които прочетох през миналата година е готова! Ето линкове и към първа и втора част, в случай че сте изпуснали. „If We Were Villains“ – M.L.Rio „If we were villains“ на M.L. Rio е по-известна (може би) с това, че я...

След първа част е време и за втората такава на материала за най-добрите книги, които прочетох през 2020г. Enjoy 🙂 „Заветите“ – Маргарет Атууд Доста съм ви говорила вече за продължението на „Разказът на прислужницата“, но нека пак да кажа няколко думи. Дългоочакваната „Заветите“, донесе много разяснения и отговори...

От отдавна искам да прочета „Орикс и Крейк“ (изд. „Orange Books“) от Маргарет Атууд, въпреки че от описанието нямах никаква идея какво ме очаква. Но след прочетените до момента книги на авторката, сред които имам любими такива („Разказът на прислужницата“, „Каменното ложе“ и „Заветите“), знаех че ще си допаднем...

Не е никаква тайна, че „Разказът на прислужницата“ от Маргарет Атууд е една от любимите ми книги. Реалистична, плашеща, превъзходно написана и на моменти трудна за преглъщане, тя излиза през далечната 1985 г. и до ден днешен застава на челни места в класациите за най-добри антиутопии на всички времена. През 2017 г. се състоя премиерата на едноименния сериал, който, без...

Мислех да подготвя материал с всякакви цитати, но както винаги не става така, както съм планирала. Сред всички изваждани от мен откъси през годините, се открояват няколко книги, от които имам чувството, че съм си записала половината съдържание. Не мога да стигна до консенсус със себе си кой цитат...

Исках да прочета “Изхвърлени в Америка” (изд. “ICU”) от Джанин Къминс веднага щом разбрах за нея. Интересът ми обаче се засили още повече заради целия шум, който се вдигна около публикуването ѝ – прекратиха американското турне за представянето ѝ, а след като Опра избра заглавието за читателския си клуб, се наложи...

Симпатични времена!” – иронизира в дневника си Николай II. Императорът се владее невероятно добре. Той вече изобщо не контролира страната, само откъслечно научава за случващото се.” Улавям се, че през последните години историята ме привлича много повече, отколкото когато и да било преди. Естествено, че сухият стил, който ни е познат...

Всички сме чели не една и две книги за така наречените dysfunctional (проблемни) семейства. И често, заради добре описаните отношения между героите и тяхното изграждане, точно тези книги се превръщат в любими на читателя. Имам няколко лични фаворита сред въпросните истории, но никоя от тях не може да се...

Трябва да си призная, че знам много малко за историята на Латвия. Нямам представа дали това ми помогна да харесам повече „В сянката на Петльов връх“ (изд. „Парадокс“) от Освалдс Зебрис, но е факт, че ми допадна. Обичам да чета исторически романи, защото малко или много потъваш в истинските...

Готови ли сте за книга, която не се побира в жанрови рамки? Такава, която захвърля читателя в крайностите на разумното и абсурдното, и задава въпроси в изключително много насоки? Ако отговорите с “да”, то тогава “Творецът на ангели” (изд. “ICU”) на Стефан Брайс – четвъртото заглавие от поредицата “По пътя” – ще...

Тази година добрите книги ме намират в най-правилния момент. Завладяващите сюжети се нижат един след друг и не крия, че историческите романи ми носят най-голямо читателско удоволствие. В тази връзка нямах търпение да прочета „Тайните, които не разкрихме“ (изд. „Orange Books“) – дебютния роман на Лара Прескот, който описва участта на руската...

Няма да се впускам в дълги обяснения колко много харесвам Кормак Маккарти – правила съм го неведнъж в препоръки и ревюта за любимите ми негови романи „Кървав меридиан или вечерното зарево на Запада” и „Пътят“. Последната книга от автора, която излезе на българския пазар – „Сънсет Лимитид“ (изд. „Пергамент Прес“), няма нищо общо...