Tag: Издателство Еднорог

Най-добрите книги, които прочетох през 2020г. – част 4

Най-накрая стигнахме до финалната последна четвърта част! Ето линкове и към първа, втора и трета част. „Митове“ + „Герои“ от Стивън Фрай Слушам за разказаните от Стивън Фрай древногръцки митове от отдавна, а след прочита и на двете книги, вече знам защо. Уж знаех какво да очаквам от нея...

Най-добрите книги, които прочетох през 2020г. – част 1

Тази година не беше като останалите – пандемията донесе със себе си отчаяние и депресия, които от своя страна доведоха до нежелание за правене на каквото и да било. Доста хора изпитаха трудности със съсредоточаване и четене на книги, други пък намериха там утеха. Без да драматизирам по никакъв...

Best books I read / January – March 2020

За първото тримесечие не прочетох много книги. Заобикалящите ни обстоятелства ми действат на моменти депресиращо и желанието ми за четене не е както обикновено. Хубавото в случая е, че сред тези шестнадесет прочетени книги, пет от тях се отличиха с не малко и определено застават в добрите и любими...

„Убийството е всичко“ – Антъни Хоровиц / Ревю

Обичам да чета трилъри и мистерии, но е изненадващо да попаднеш на книга, която хем носи тези елементи, хем е изградена по толкова различен начин, че на разсъдъка ти му е необходимо време да разграничи измислицата от реалността. Антъни Хоровиц ме изненада. Пак. След като успя да го направи...

„Мозайка от убийства“ – Антъни Хоровиц / Ревю

Никога не съм харесвала надписите върху книгите от типа на „Новият Стиг Ларшон“. Зачиташ се в текста и никога, ама никога не е новият Стиг Ларшон. Даже не се доближава и на километри от него. Този маркетингов трик доказано работи, но е повече от разочароващо подвеждащ. Казвам ви всичко това, защото тъкмо...

„Не се сбогувам“ – Борис Акунин / Ревю

Последните приключения на прочутия руски детектив Ераст Фандорин излязоха едва преди няколко дни, а вече трупат завиден читателски интерес. Снощи приключих „Не се сбогувам“ (изд. „Еднорог“) от Борис Акунин и тя породи толкова много емоции в мен, че самата аз се изненадах. Първо, докато я четях на публично място, възклихнах високо: „Ооо! Това...

„Азазел“ – Борис Акунин / Ревю

Рядко мога да кажа, че харесвам даден автор, при условие че съм прочела само две негови книги. Срещите ми с Борис Акунин се изчерпваха с неговите „Гробищни истории“ и „Писателят и самоубийството“ – творби, които не бих определила като художествени, но определено харесах от първата страница. Знаех, че господин Акунин има известна детективска поредица, която се радва...