Най-добрите книги, които прочетох през 2020г. – част 4
Най-накрая стигнахме до финалната последна четвърта част! Ето линкове и към първа, втора и трета част. „Митове“ + „Герои“ от Стивън Фрай Слушам за разказаните от Стивън Фрай древногръцки митове от отдавна, а след прочита и на двете книги, вече знам защо. Уж знаех какво да очаквам от нея...
Най-добрите книги, които прочетох през 2020г. – част 1
Тази година не беше като останалите – пандемията донесе със себе си отчаяние и депресия, които от своя страна доведоха до нежелание за правене на каквото и да било. Доста хора изпитаха трудности със съсредоточаване и четене на книги, други пък намериха там утеха. Без да драматизирам по никакъв...
„Убийството е всичко“ – Антъни Хоровиц / Ревю
Обичам да чета трилъри и мистерии, но е изненадващо да попаднеш на книга, която хем носи тези елементи, хем е изградена по толкова различен начин, че на разсъдъка ти му е необходимо време да разграничи измислицата от реалността. Антъни Хоровиц ме изненада. Пак. След като успя да го направи...
„Лунно сияние“ – Майкъл Шейбон / Ревю
През зимните дни няма нищо по-хубаво от това да намерите книга, която ще ви сгрее при минусови температури отвън. Майкъл Шейбон е автор, чийто роман „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ седи кротко на рафта ми с непрочетени заглавия, защото все не му идва времето. И докато се наканя да...
„Мозайка от убийства“ – Антъни Хоровиц / Ревю
Никога не съм харесвала надписите върху книгите от типа на „Новият Стиг Ларшон“. Зачиташ се в текста и никога, ама никога не е новият Стиг Ларшон. Даже не се доближава и на километри от него. Този маркетингов трик доказано работи, но е повече от разочароващо подвеждащ. Казвам ви всичко това, защото тъкмо...
„Не се сбогувам“ – Борис Акунин / Ревю
Последните приключения на прочутия руски детектив Ераст Фандорин излязоха едва преди няколко дни, а вече трупат завиден читателски интерес. Снощи приключих „Не се сбогувам“ (изд. „Еднорог“) от Борис Акунин и тя породи толкова много емоции в мен, че самата аз се изненадах. Първо, докато я четях на публично място, възклихнах високо: „Ооо! Това...
„Азазел“ – Борис Акунин / Ревю
Рядко мога да кажа, че харесвам даден автор, при условие че съм прочела само две негови книги. Срещите ми с Борис Акунин се изчерпваха с неговите „Гробищни истории“ и „Писателят и самоубийството“ – творби, които не бих определила като художествени, но определено харесах от първата страница. Знаех, че господин Акунин има известна детективска поредица, която се радва...
„Гробищни истории“ – Борис Акунин / Ревю
От край време бях хвърлила поглед към “Гробищни истории” (изд. Еднорог) на Борис Акунин, но сред купчината книги, която застрашаваше да ме затрупа, изобщо бях забравила за нея. До момента, в който бях поканена на двадесетгодишния юбилей на издателството и просто я видях. За пръв път я разгърнах и...