„Остров Камино“ – Джон Гришам / Ревю

Перфектното лятно четиво е това, чието действие се развива на плажа. С „Остров Камино“ (изд. „Обсидиан“) американският писател Джон Гришам изненада всички свои читатели, предлагайки им сюжет, в който адвокатите са кът. А когато е намесено и името на Франсис Скот Фицджералд, историята веднага става още по-апетитна. „Остров Камино“ е книга за книгите – за писането,...

„Empire V“ – Виктор Пелевин / Ревю

Опитът ми показва, че ако не харесам един нов автор от първите двадесет страници, надали ще продължа със следваща книга от него. Случаят обаче изобщо не е такъв с Виктор Пелевин. Зная, че има доста издадени негови творби в България, но по незнайна за мен причина не съм подхващала...

„Внимание, психоспусък!“ – Нийл Геймън / Ревю

Има нещо в тези разкази. Нещо истинско, смущаващо и ужасяващо. Нещо далечно и същевременно близко. След сборника “Дим и огледала” на Нийл Геймън, който не усещах като моята книга, мислех че така ще бъде и с “Внимание, психоспусък!” (изд. „Колибри“). О, каква голяма грешка. Психоспусъците са навсякъде около нас,...

„Софийски магьосници“ – Мартин Колев / Ревю

“Софийски магьосници“ е тази книга, която ще ви отведе до познати места, на които ще гледате по съвсем различен начин след прочита ѝ (или още докато я четете). Всичко в нея се случва на реални места в София (не случайно и книгата се води жанр 'градско фентъзи'), което прави...

„Един последен поглед“ – Джеймс Олдридж / Ревю

В „Един последен поглед“ (изд. Ентусиаст), Джеймс Олдридж ни прави свидетели на едно наглед обикновено пътуване. Но няма нищо обикновено в него, защото главните  замесени лица са великите Франсис Скот Фицджералд и Ърнест Хемингуей. В книгата читателят ще проследи нагледно през какво минава едно приятелство – смях, разбиране, объркване,...

„Небостъргач“ – Джеймс Г. Балард / Ревю

„Небостъргач“ е роман за човешката природа. Книга, която показва това, че ние хората сме най-големия хищник и винаги се стремим към самоунищожение. Дори да го прикриваме, дори да го отричаме, всички знаем че е така. Балард хвърля светлина върху най-обикновенните неща в живота, които биха докарали един човек...

„Машина за истории“ – Антология от фантастични разкази / Ревю

„Машина за истории“ е един от тези сборници, който ни показват с огромна сила, че в България се пише. И не просто се пише, а се пише талантливо, магично и хипнотизиращо. Че тук се крие такова талантлище, което не трябва да бъде скривано....

„Shutter Island” – Dennis Lehane / Ревю

Една от причините, поради която би ви харесал „Злокобен остров“ е това, че е умно написан роман. Ще се чудите и ще се опитвате да наредите парченце по парченце историята, във всеки момент, със всяко следващо изречение и дума....

Българските корици, които спират дъха!

От отдавна искам да напиша пост свързан с българските корици на издаваните у нас книги. В последните години се забелязват страхотни попадения, които с ръка на сърце мога да кажа, че ми спират дъха. И както всички знаем израза: “Не съди за книгата по корицата”, в случайте по-долу е...

„Играта на Ендър“ – Орсън Скот Кард / Ревю

Смятан за един от най-добрите научно фантастични романи, "Играта на Ендър" затвърдява това с дълбоко емоционални и развиващи се герои, които едновременно с това са интелигентни и вълнуващи. Това е този тип книги, за които е измислена фразата"Page-turner": повечето хора я завършват от първото отваряне, толкова е динамична и...

„The Handmaid’s Tale“ – Margaret Atwood / Ревю

Ох, толкова много исках да напиша за тази книга, толкова много. Това е първата книга, в която лепя листчета, за да отбележа цитат. Първата книга, от която части са се запаметили в главата ми. Шокираща. Ужасна. Гениална....

„Нещо чака … сред дърветата“ – Тана Френч / Ревю

Докато поглъщате страница след страница у вас ще се заражда все по-голяма и по-голяма тревожност, а в един момент и нетърпение да разберете как ще завърши всичко. Това е една от онези книги, които хем искате да свърши, хем не искате да свърши....

„Пайнс“ – Блейк Крауч / Ревю

Както вече споменах, това е книга, която ти завърта главата на 180 градуса. И докато мисълта „Ама как по-дяволите...“ ти минава през главата, в следващия миг бива заменена от още поне три въпроса. Когато я прочетох си казах „Лелее, ако това е началото, какво ли тогава става в следващите...

„Момичето от влака“ – Паула Хоукинс / Ревю

Обичам книги, които карат мозъка да заработи. Тази също не беше изключение, но нека да сме честни: определено много, много ми навяваше на две книги и това уби голяма част от удоволствието по прочитането ѝ....