“Попитай ме отново” – Мери Бет Кийн / Ревю
Първоначално бях останала с впечатление, че книгата на Мери Бет Кийн е романтична. Как и защо съм си помислила така не зная, но ако не бях влязла наскоро да прочета анотацията ѝ, а и не ми беше препоръчана силно от близки приятели, знам, че щях да пропусна една от най-любимите ми книги за 2022 година.
“Не че не го обичаше. Напротив, обичаше го толкова силно, че това я плашеше, обичаше го толкова силно, че се притесняваше, че може а се наложи да се предпази от него. Опита се да ѝ каже, че най-накрая е разбрал това, че няма нужда да обяснява, но после осъзна, че тя самата може би не го знае.”
“Попитай ме отново” позволява на читателя да надникне в живота на две съседски семейства, всяко от което има своето ежедневие и проблеми. Глийсън и Станхоуп не са близки, но след една фатална нощ съдбите им се свързват по невъобразим начин.
Така както съм го описала звучи като трилър, но не е. Подобно на “Миракъл Крийк”, “Confessions” и още други книги, криминалната нишка (ако може така да се нарече) е само параван, а всичко ключово и важно се случва зад него – дълбоко в душите на героите, докато израстват не само физически, а и емоционално.
“Работата е там, Питър, че възрастните не знаят какво правят по-добре от децата. Това е истината.”
Добре структурираният сюжет, които снове между различните персонажи, техните решения и чувства, превръща книгата в едно неописуемо удоволствие, сред което читателят непрестанно се пита “какво ли ще последва?”.
Но най-важното нещо за мен, бяха комплексните теми, на които е обърнато еднакво внимание – никое не е по-важно от друго. Семейните ценности, любовта, болката, бремето, пренасяно поколение след поколение, психичното здраве, отношенията между родител и деца, семейните травми, злоупотребата със субстанции. Толкова, толкова много има застъпено в “Попитай ме отново”, че искрено се удивлявам на Кийн за усета да изгради добре всичко това, наред с пълнокръвни герои и интересен сюжет.
Има ли място за втори шанс и колко е важно да простиш – на останалите, но най-вече на себе си.
Неслучайно книгата се нарежда сред най-добрите неща, които прочетох през 2022 година. Обожавам всичко в нея, заради описаните по-горе причини.
Вие чели ли сте я? Ако да – споделете какво мислите, а ако ли не – звучи ли ви достатъчно интересно, за да посегнете към нея?