„Защо съзнанието ни играе такива номера? Напада ни, разкъсва ни, впива хищни нокти. Ако усетиш достатъчно остър глад, казват, започваш да гризеш от собственото си сърце. Може би това е същото.“ ― Маргарет Атууд, „Слепият убиец“
Имате ли автори, които толкова са ви легнали на сърце, че искате да прочетете колкото е възможно повече техни книги, ако не и всички? Такива, че когато видите ново тяхно четиво автоматично го купувате? Такива, които може да сравните единствено с вселена, защото творчеството им е толкова всеобхватно, различно, стъписващо? Знаете накъде бия с всички тези думи, още повече, че сте видяли снимката вече.
Маргарет Атууд беше откритие за мен през 2017 година, а най-парадоксалното е, че с всяка следваща нейна прочетена книга продължавам да я откривам – по-различна, по-изтънчена, по-експериментираща, с все по-развинтена фантазия. И пак имам чувството, че май не знам каква е истинската Атууд. Знаете ли колко е странно всичко това?
Този пост ще е нещо като обяснение в любов към канадската писателка, защото след единадесет прочетени нейни творби изпитвам необходимата нужда да чета още и още от нея. А ето и защо:
📕 „Разказът на прислужницата“ – антиутопия, която само бях виждала на челни места в класациите, но така и не беше (все още) преведена на български език. Знаете, че обожавам антиутопии, затова се разтърсих и намерих една бройка от книгата на английски език в книжарница в Бургас. Поръчах я и тя дойде в празнична опаковка, защото наближаваше Свети Валентин. По-голям парадокс от това здраве му кажи. Докато я четях, а и дълго време след това, мислех за нея и за всичко, което срещнах в нея. И така до ден днешен. Имам страшно непрофесионално ревю в блога за нея, така че ако ви е интересно може да хвърлите един поглед там.
📔 „Каменното ложе“ – разкази. Обичам да чета и разкази, въпреки че рядко посягам към такива, но имах някакво особено чувство, че трябва да прочета тези. И бях напълно права – в тях срещнах коренно различна Атууд, която също много ми допадна.
📗 „Ясновидката“ – не можахме много да си допаднем с тази книга. Имах наистина силно желание, но някак ми се стори твърде опростена, не особено интересна и просто не я усетих като моя.
📘 „Заветите“ – продължението на „Разказът на прислужницата“. Чаках с малко уплах тази книга, защото е малко tricky с такива дългоочаквани финали. Доволна съм от финала, с уговорката, че хронологично нещата са така: романът „Разказът на прислужницата“, сериалът и след това „Заветите“. Имам ревю в блога и на тази книга, така че може да прочетете по-подробно впечатлението ми за нея там.
📓 „Dearly“/„Сърдечно“ – изслушах книгата почти веднага в Сторител, след като излезе. Установих, че може би поезията на авторката не резонира много с нещата, които обичам аз в този жанр, в което разбира се няма нищо лошо. Намерих няколко стиха, които ми допаднаха.
📖 „Орикс и Крейк“ – първа част от трилогията “MaddAddam“. Антиутопия. Ех, как не знаех точно какво да очаквам от тази книга, но как ми даде всичко, което обичам – разпаднал се свят, несигурно бъдеще, предизвикателно минало, наука и много объркали се планове. Много, много ми хареса, а в нея видях още една нова Атууд – човек, който винаги се е интересувал и заставал с ясна позиция относно околната среда и всичко, свързано с нея.
📙 „The Heart Goes Last“ – шеметна и различна антиутопия. Тази книга успя да ме накара да се запитам на няколко пъти “ама как ги измисля тея сюжети тази жена?!”. Доста изненадващо четиво, оригинална идея, много въпросителни и обожемой уау.
📒 „Слепият убиец“ – най-любимата ми книга, до този момент, на Маргарет Атууд. Книга в книгата, сюжет в сюжета, плетеница, която накрая се разплита, за да покаже цялостната картина в целия ѝ блясък. Брилянтен роман, за който може да прочетете подробното ми ревю в блога.
📕 „The Robber Bride“ – тук не знаех с какво се захващам. Прочетох анотацията и си казах, че трябва да я подхвана. Купих книгата през амазон и след като я започнах, установих, че е няколко идеи по-голяма от „Слепият убиец“ (а тя не е хич малка). Хареса ми, беше различно изградена, но все пак имаше няколко елемента, които ми бяха леко безинтересни. Но като цяло отново видях една различна Атууд в нея. Странно е да четеш един и същ автор, а да имаш чувството, че не е точно така.
📙 „My Evil Mother“ – кратък разказ, който излезе април 2022 година. Вещици, магии, магически реализъм, you name it. Много ми допадна и чак ме е яд, че беше толкова кратък.
📕 „Good Bones“ – подобно с повечето сборници с разкази, и тук имаше такива, които много ми харесаха и такива, които не. Но Атууд не изневерява на себе си и читателите пак ще се срещнат с една камара ексцентрични идеи и чудновати ситуации.
Е, ако сте стигнали до тук, имате моите искрени поздравления! Не съм издавала нищо от конкретните книги, но все пак бих искала да обобщя нещо – Маргарет Атууд е различна във всяка нейна книга. Има общите белези – изкусен език, хапливи идеи, смели и немислими сюжети, но всичко останало е различно. Допълнително към това тя така успява да жонглира с жанровете, че изглежда като детска игра отстрани. Не случайно бях категоризирала преди време нейното творчество с думите “Atwood Fiction”. Просто не се побира в никакви общоприети граници, а авторите, които могат всичко изброено, не са много. Така че ако не сте чели нищо на канадската авторка, давайте смело. Не е страшно, а шансът да ви допадне не е малък 🙂
