„The Lost Apothecary” – Sarah Penner / Ревю

Не са малко думите, които, когато срещна в една анотация на книга, ме привличат като магнит. В тази на четивото, за което ще ви разкажа днес, има няколко: poison, historical fiction, mystery, murderer. Трябва да признаете, че комбинацията звучи много интересно, затова и посегнах към въпросната „The Lost Apothecary“ от Sarah Penner. Най-хубавото нещо се оказа, че много ми хареса – дали уцелих момента ѝ за прочит, дали имах нужда от такъв тип книга – не зная, но е факт, че ще следя авторката за нови заглавия.
П.П. За момент щях да забравя да спомена – вижте тази корица!

„Killing and secret – keeping had done this to me. It had begun to rot me from the inside out, and something inside meant to tear me open.“

Ето малко и за сюжета на книгата, а след това ще ви споделя впечатлението си за нея: „The Lost Apothecary“ пренася читателя в годините около 1790, в скрита аптека, намираща се на една малка уличка в Лондон. Някога в нея са се правили отвари, които да помагат на хората, но вече там може да се поръчат и отрови, чрез които жените освобождават себе си от тиранични мъже. Има две правила, за да успеете да вземете такава “отвара” – тя не бива да се използва срещу жени и имената на убиеца и жертвата следва да бъдат записани в регистъра на аптеката. В миналото четем историята на Нела (Nella) и Елайза (Eliza), а в сегашно време се срещаме с Каролин (Caroline) – жена на ръба на отчаянието, която предприема пътуване сама до Лондон по случай годишнината от брака ѝ. Как и защо ще се преплетат съдбите на трите героини и кой е The Apothecary Murderer?

Така, както винаги опитът ми за обяснение на сюжета кратко не се получи. Наистина ми е много трудно с тази част, но няма как. Имайте предвид, че и много неща не съм ви казала 😀

Подходът с прескачането във времето и разказването от различни гледни точни не е нов, но както съм споменавала и в предишни ревюта – ако е направен добре е чудесно приключение, но ако не е много личи и пречи за възприятието на историята. Подобно на много други четива, и тук историята в миналото ми беше в пъти по-интересна – исках да разбера още и още за живота тогава, за хората тогава, за подбудите им. Любопитството ми беше задоволено, но все пак не мога да пренебрегна факта, че колкото случващото се през 1791 будеше интересът ми, толкова историята в сегашно време (и героинята най-вече) рязко го попарваше.

Sarah Penner (снимка: Laura Foote)

Парадоксалното, след казаното в предишния параграф, е, че намерих няколко сходни черти между мен и Каролин – и аз като нея, ако намеря тема, която ми е интересна, се заравям в купища информация, за да науча още и още. Допълнително към това за мен също винаги е било по-любопитно да разбера как са живели обикновените хора в миналото. Според мен чрез техните истории можем най-добре да придобием представа какъв реално е бил животът в онези времена. Като цяло обаче Каролин не ми беше особено симпатична, не будеше състрадание в мен, а повечето ѝ действия и размишления ме отблъскваха.

“First, there was trust. Then, there was betrayal. You cannot have one without the other. You cannot be betrayed by someone you do not trust.”

Сюжетно мога да кажа, че историята беше добре навързана и определено ме караше да прелиствам (образно казано) страниците много бързо. Хареса ми как имаше доста добри аналогии между случващото се в живота на героините, а и разгледаните теми в книгата ми дадоха доста поле на размисъл – разликата в правата на жените преди и сега, как са разследвали убийства преди. Но да не забравя най-интересното от всичко – отравянето. Самата авторка споделя, че е направила доколкото ѝ е възможно проучване по темата – отровата като способ за убийство в миналите векове, но както самата тя казва – няма как да има достоверни статистики колко са били жертвите, защото все пак тогава не са успявали да идентифицират причините за всяка една смърт. Допълнително е всеизвестен факт, че този метод е често предпочитан от жени. Останалото е история.

„To me, the allure of history lay in the minutiae of life long ago, the untold secrets of ordinary people.“

Нещо, което не ми допадна особено, беше, че с нищо не се показа по някакъв начин, че да убиеш някого, независимо дали с отрова или друг подход, не е ок. Ако трябва да се подразбира автоматично – ок, но не бих казала, че това е случаят тук. Някак лековато се подминаваше стореното едно време, което чисто и просто не е правилно. Другият ущърб, който срещнах – някои решения на героите бяха толкова нелогични и нереалистични, че ми беше трудно да им повярвам. Имаше моменти, в които историята беше така нагодена, че в реална ситуация грам не ми се вярва да се случи така.

Осъзнавам, че не съм ви казала кой знае какво за книгата, но ето какво мога да споделя в заключение: „The Lost Apothecary” е чудесен исторически роман с щипка мистерия, който би ви допаднал, ако харесвате такива. Не знам защо на доста места виждам дебютната творба на Sarah Penner класифицирана като фентъзи – уверявам ви, че няма нищо фентъзи в нея. Разходката из малките улички на Лондон, изпълнени с тайни, и като цяло атмосферата са зашеметяващи, а историята за The Apothecary Murderer още повече. Краят е много добър, въпреки че остават няколко въпросителни за читателя. Ако от написаното любопитството ви се е запалило – хвърляйте се смело в дълбокото, мисля че няма да съжалявате.

Ако ви се четат още ревюта от мен, тук може да намерите списък с всички в блога.

Поздрави и до нови срещи 🙂

Add a Comment

Your email address will not be published.