„The Atlas Six“ – Olivie Blake / Ревю
За много години, четящи! Пожелавам ви усмивки, здраве, безброй радости и още много невероятни книжни приключения!
Рядко се влияя от възхвалени мнения за някоя книга. По принцип избягвам такива заглавия, защото опитът ми е доказал, че се разочаровам накрая и не разбирам защо е целият шум. Но винаги има изключения, а на някои от тях е необходимо да се обърне внимание.
Казвам ви всичко това, защото подходих много плахо към „The Atlas Six“ от Olivie Blake – книга, за която се шуми много сред чуждестранните bookstagram и booktube общества. Имам чувството, че всеки е обсебен от нея. Така и любопитството ми надделя – проверих за какво иде реч в нея, защото бях виждала само корицата. Няколко минути след като прочетох „Александрийската библиотека“, „магия“ и „тайни общества“ вече бях купила книгата. Колко повече му трябва на човек?
„The moral of the story is this:
Beware the man who faces you unarmed. If in his eyes you are not the target, then you can be sure you are the weapon.“
За момента говоря само общи приказки, затова ето и накратко за какво иде реч: Александрийското общество, което е пазител на изгубеното знание от най-древните велики цивилизации, е най-важното тайно общество на магически академици в света. Тези, които заслужат мястото си сред тях, ще си осигурят богатство, власт и престиж. Поканени да се присъединят в тайнството от мистериозния Атлас Блейкли, без да знаят нищо за всичко споделено до момента, шестима магьосници с различни сили имат година достъп до части от архивите, но и най-важното – да се докажат. Пет ще бъдат избрани, а един елиминиран.
Знам, че звучи доста като young adult книга, но ви уверявам, че не е. Носи някои елементи, които са близки до споменатия жанр. Както предполагам знаете, от отдавна се смята, че Александрийската (Царската) библиотека е разрушена, но и до ден днешен не се знае как и кога. Била е построена в началото на III век пр.н.е. и е била най-голяма библиотека в Античността, както и най-големият за времето си център на науката и знанието. Olivie Blake се заиграва с идеята и възможността тя да не е била разрушена, а да съществува някъде тайно.
„When one exosystem fails, nature makes a new one.
That’s how the species survived.“
„The Atlas Six“ балансирано съдържа доста неща, които ми допаднаха, но и доста такива, чиято липса ми горчеше. Важно е да спомена, че книгата (съвсем до преди няколко месеца) беше самоиздат и успя да нашуми именно в този си период. Правата ѝ, както и следващите две книги от трилогията, са вече на издателство Тор, известно с издаването на най-популярните имена в жанровете научна фантастика и фентъзи.
Ще обърна внимание на героите малко по-сериозно, защото книгата на Blake определено е character driven. Всеки един тях е изграден чудесно и е интригуващ до последната си поява в „The Atlas Six“. Шестимата магьосници, както споменах вече, имат различни сили, които запалиха силно любопитството ми – исках да знам все повече за това, което могат и не могат:
– Либи Роуз и Нико де Варона са ненадминати в контрола и транформацията на всеки физически елемент.
– Рейна Мори е натуралист, който разбира растенията и влияе на природата.
– Париса Камали е телепат, който може да влезе много дълбоко във всяко подсъзнание.
– Калъм Нова пък е емпат, който бива бъркан с илюзионист, и е способен да си играе като жонгльор с емоциите на всеки.
– Тристан Кейн вижда истината зад всяка илюзия и структурата на реалността – рядка способност, за която все още малко хора знаят, а камо ли притежават.
„Nature us chaos, magic is order, but they are not wholly unrelated. Bloodlines,“ Dalton continued, „are a common carrier for mechanisms of unluck – genetic continuity. Very common that a curse will follow genealogy in some way or be passed on to progeny. That sort of magic is much more complex than it seems; anything with such lasting consequences requires a certain degree of sacrifice and loss to the caster.“
Предполагам че само от описанието на тези шест свръхчовека и на вас ви е интересно какво могат поотделно (и заедно). Книгата е страхотна от гледна точка на дълбоко изградени герои и отношенията между тях, има немалко обрати, които не очаквах. Намесата на магията е също много добре описана, а dark academia вайбът се вплита умело с всичко останало. И да, и аз бях така обсебена като всички останали, които са чели книгата – не можех да я оставя и исках да разбера какво още може да се случи (и обърка).
„He was one of the six best in the world.
In the world.
And so was she.
For what, though?“
Но няма как да подмина и елементите, които ми липсваха – освен в анотацията и на няколко места, не се споменава нищо повече за въпросната Александрийска библиотека. Искаше ми се повече детайли за нея, по-напояващ контекст, а някак това беше оставено не просто на заден фон, а хич си го нямаше. Друго, което не ми се понрави, беше липсата на ясна цел – за какво именно се борят всички, как идват тези слава, пари и величие? А също така хора, прочели книгата, споменаваха, че в сюжета се стъпва на науката доста, но не бих казала, че това е особено вярно.
Като заключение относно „The Atlas Six“ от Olivie Blake мога да призная, че книгата успя и мен да обсеби – прочетох я за кратко време и героите ме теглеха като магнит към себе си (и напред в страниците). Намесата на магията, способностите на всички и отношенията между тях ми бяха най-интересни и наистина исках да зная какво още могат тези хора. Странното е, че не всички отрицателни черти, които изброих в предишния абзац, забелязах докато четях книгата – някои от тях установих малко време след прочита ѝ. Но едно е сигурно – чакам с нетърпение следващата книга, защото „The Atlas Six“ е част първа от трилогия <3
Списък на всички ревюта в блога може да намерите тук.