„Криминален клуб „Четвъртък““ – Ричард Озмън / Ревю

Опитвам се всяически да не си създавам огромни очаквания към книги, защото в повечето случаи оставам доста разочарована накрая. Както споменах в предишното ревю, в момента ми се четат криминални романи и мистерии. Искрено се зарадвах на новината, че „Криминален клуб „Четвъртък““ (изд. СофтПрес, превод: Богдан Русев) на Ричард Озмън излиза скоро, защото я бях набелязала от доста отдавна за четене, а и отзивите и оценките ѝ в Goodreads ми подсказваха, че ще се окаже много моя книга. Дали обаче се случи точно това?

Сюжетът в краткост отвежда читателя в луксозно пенсионерско селце, където четирима от обитателите са намерили хобито, което да изпълва дните им с емоция – разглеждат стари и неразрешени криминални случаи и се опитват да намерят дали разследващите не са пропуснали нещо в документите. Но всичко се преобръща в момента, в който един от инвеститорите в комплекса е намерен мъртъв, а криминалният клуб „Четвъртък“ има възможност за пръв път да разследва истинско убийство.

Ако следите блога ми, ще знаете, че гледам документални поредици и филми, а също така и чета доста такива материали, които са свързани със серийни убийства и убийци. Това е и причината да съм толкова силно привлечена от книги в криминалния жанр. Лошата (или добрата) страна на тези ми интереси, е че очакванията и изискванията ми към този тип четива са доста големи. Споменавам го, защото ревюто беше написано веднага след прочита на книгата на Озмън (което беше на следващия ден след като излезе на българския пазар) и когато казах за впечатленията си на приятели, които не се вълнуват толкова от криминални истории, те ми споделиха, че изобщо не биха обърнали внимание на детайлите, които на мен не ми допаднаха.

Държа да отбележа още тук, че изказаното по-долу са мои лични впечатления и при никакви обстоятелства не значи, че ако на мен не ми е допаднала книгата и за вас ще е така. Ще ми е любопитно да чуя други мнения за нея 😊

Изданието има чудесно оформление – корицата, преводът, хартията, всичко е на много високо ниво. Адмирации на издателство СофтПрес. Допадна ми идеята в „Криминален клуб „Четвъртък““, описана в анотацията. Нямах никакво търпение да я прочета и се надявах, че ще срещна следващата си любима книга. Историята има потенциал, като затова допринасяше и чувството за хумор, което се прокрадваше на няколко места (не знам защо беше толкова малко, но важното е, че все пак го имаше). Хареса ми как авторът показва, че всеки има своите тайни и че надали има човек, който не е извършил поне веднъж нещо ужасно в живота си. За жалост с това се изчерпва всичко, което ме очарова в книгата.

„Криминален клуб „Четвъртък““ започна добре, но с напредване на страниците някак загуби инерцията си. Сюжетът е интересен и има потенциал, но за жалост в един момент остава на заден план, което е за сметка на самите герои и отношенията между тях. Случаите в книгата са интригуващи, но крайният извод и разкрития са незадоволителни и без обяснение.

Ричард Озмън (снимка: Karen Robinson за the Observer)

Най-голям проблем имах с героите. Сториха ми се нереално странни и въпреки че авторът се е опитал да ги изгради подробно, все още оставаха много неотговорени въпроси след приключването на книгата. Странно е как хем се отделя много внимание на героите, хем в същото време нищо толкова съществено не разбираме за тях. Допълнително към това не мога да не направя аналогия на главните четири с нашумелите в последно време „web sleuths“. Web sleuths са група от аматьори в интернет, които се опитват да разследват криминални случаи и безследно изчезнали, без да имат цялата информация за тях. Шансът да стигнат до разрешаване на случаите е много малък (има и изключения, разбира се), именно защото нямат всички налични улики и детайли. Допълнително към това, тази група от хора твърдят, че цялото това тяхно „разследване“ е единствено и с цел да помогнат, а всъщност се вижда при всичките им публични изяви, че всичко е с цел да застанат под светлината на прожекторите, пък било то и за кратко. Та, мисълта ми е, че участниците в този криминален клуб са именно от този вид, а това безкрайно много ме вбесява.

Допълнително няколко елемента в сюжета не ми допаднаха и звучаха доста наивно – полицията много словоохотливо дава детайлна информация за случая на случайни хора, които не са свързани с разследването. Поощряването на търсене на секретна информация по не особено честни и легални начини, за да се задоволи едно нездраво любопитство също. Клишетата в изграждането на образите също не са хич малко.

Няма да се впускам в повече подробности, разбрахте идеята ми. Надявах се „Криминален клуб „Четвъртък““ да е интересно изградена мистерия/загадка и не на последно място – логична. Но не намерих това сред страниците. Разочарованието ми може да идва от вече споменатите големи очаквания и изисквания, натрупали се от интереса ми в този жанр. Не знам. Изглежда, че книгата е доста харесвана, ако се съди по броя гласувания и оценките в Goodreads, което за мен не е напълно обяснимо. Не зная, наистина. Все пак ако я подхванете – споделете мнението си. Интересно ми е дали само аз виждам нещата по този начин.

Add a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *