„Миракъл Крийк“ – Анджи Ким / Ревю

„Миракъл Крийк“ е книга, за която знаех много малко предварително. Дебютният роман на Анджи Ким е на челни места в листите на Goodreads за нови заглавия, свързани с жанра съдебна драма или мистерия, но тези определения слагат рамка на творбата, която всъщност засяга сериозни теми, които имат нужда от повече обсъждане. Изумително е, че говорим за първа книга на автор, а по-долу в ревюто ще разберете и защо.

„Колко красиво беше тази сутрин, когато животът ѝ се разпадаше, сякаш бог се шегуваше с нея и потвърждаваше нейната незначителност.“

Анотацията на книгата обрисува добре какво може да очаква читателят от попадналото в ръцете му четиво, но мога да го обобщя така: семейство корейски емигранти отварят в близост до дома си камера за терапия с хипербарна оксигенация (прилагане на кислород при по-високо от нормалното атмосферно налягане), благодарение на която лекуват различни видове заболявания. Пациентите им са с различни оплаквания и на различни възрасти, но по-голямата част от тях са деца, попадащи в аутистичния спектър. Една августова вечер камерата се взривява, като в резултат са отнети човешки животи. И не е инцидент.

„Миракъл Крийк“ (изд. Orange Books) разглежда съдебния процес, провел се след злощастните събития. Всяка глава на романа предоставя на читателя възможност да се гмурне сред мислите на различен герой, а действието се развива хронологично спрямо дните в съда. Междувременно Анджи Ким е изградила успешно и връщанията на действащите лица към отминали събития, които са от изключителна важност за сглобяване на целия пъзел.

„В Корея като Михи беше бъбривка. Непрекъснато си навличаше неприятности заради разговори с приятелки и успяваше да се измъкне с приказки от повечето наказания. Новата Мери беше безмълвна като потънал в своя свят неудачник. Тихо ядро, покорно и самотно, забито в черупката на ниските очаквания. Сякаш отказът от корейското ѝ име ѝ беше отнел силата, също като косата на Самсон, а на мястото ѝ се беше озовала някаква невзрачна персона, която тя нито познаваше, нито харесваше.“

Първосигнално всеки би приел, че книгата е само и единствено за въпросното дело. Всъщност това е основната линия, която следва действието, но от съществена, ако не и по-голяма значимост, е всичко останало, което се случва (и случвало) около героите. Нещо повече – харесах толкова много книгата най-вече заради засегнатите теми, които изпълват страниците. От емиграцията и адаптацията в коренно различна обстановка, през семейните отношения, на които сами изпускаме юздите, та до тежкия и различен живот на децата с увреждания и родителите им.

Анджи Ким (снимка: Tim Coburn)

Авторката е успяла да улови болката и трудностите, които бушуват в героите, достатъчно реалистично, че дори ще ви накара да се замислите сериозно за вашия собствен живот и случващото се в него. Предразсъдъците, самообвиненията и осъзнаването колко крехко и чупливо е доверието, могат да преобърнат събития и съдби със скоростта на светлината – с едно щракване на пръстите вече всичко може да е различно. Атмосферата, витаеща в книгата, е добре изградена и с идеално дозирани мрачни краски. Стилът на Анджи Ким е изчистен, наблягайки на важните елементи по осезаем начин и превръщайки „Миракъл Крийк“ в лесно четим роман и въодушевяващ page-turner.

„Тогава – колко време отне това? Десета от секундата? Стотна? – Мат примигна, а там, където беше лицето на Хенри, имаше огън. Лице, после мигваш, после огън. Не, по-бързо. Лице, миг, огън. Лице-миг-огън. Лицеогън.“

Героите не са малко на брой, но бързо се свиква с имената и прилежащите към тях личности. Дебютният роман на Ким успява да накара читателя да бъде съпричастен и дори да разбира подбудите на героите си. Неведнъж съм ви споделяла, че ако някое четиво не успее да предизвика каквато и да е емоция у мен, то няма как да се нареди сред любимите ми, но тук случаят изобщо не е такъв – удивена съм как авторката успя да ме накара да резонирам с чувствата на героите и истински да се вълнувам за тях. Зашеметяващо и леко стряскащо преживяване.

Като заключение мога да ви кажа, че „Миракъл Крийк“ се оказа доста приятна изненада за читателската ми година. Мистерията и съдебните процеси винаги са ми били слабост, но останах силно впечатлена от засегнатите теми и как Анджи Ким заставя неусетно читателя да изпита силна емпатия към всички забъркани в кашата герои. Нещото, което намирам за удивително, е, че на всеки аспект е обърнато еднакво количество внимание. Фокусирайки се върху всяка брънка от историята, авторката показва, че никой проблем не е по-важен от друг, даже напротив – равнопоставени са. Така ще може да видите както голямата, така и малката картина на разрухата на един бизнес и, за жалост, на много семейства.

П.П. Щях да забравя да спомена – имах няколко теории кой и защо е замесен във взрива и пожара, за мое успокоение една от тях беше правилната, но страница след страница се разкриват нови детайли, които насочват действието и заключенията в съвсем различни и нови посоки. 

Add a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *