„Мексиканска готика“ – Силвия Морено-Гарсия / Ревю
Никога не съм се влияла от наградите на Goodreads, защото знам на какъв принцип се гласува за тях. Има книга на любим автор, която не сме чели – гласуваме за нея. Чели сме само една от всички десет книги, номинирани в категорията – гласуваме за нея. Определени издатели са успели да разшумят достатъчно около тяхно заглавие – гласува се за него. Та, разбирате идеята. Лично аз не виждам смисъл да взимам участие в тях, но не мога да отрека, че успявам да набележа много нови заглавия сред номинираните такива. По този начин попадна и „Мексиканска готика“ (изд. Лабиринт, превод от английски – Емилия Л. Масларова) в полезрението ми, и то още преди да беше спечелила наградата в категория ужас.
„Къщата беше надвиснала като огромен притихнал гаргойл. Сигурно щеше да изглежда страшна и да извиква в съзнанието образите на привидения и на места, населени с духове, ако не изглеждаше толкова уморена с липсващите пръчки по два-три от капаците по прозорците, с абаносовата веранда, която заскърца, докато те се качваха по стъпалата, и с входната врата със сребърно чукало във формата на пестник, който се поклащаше на халката.“
Малко за сюжета: Ноеми е млада, красива и радваща се на огромно внимание сред светския живот на мексиканската столица. Всичко това остава на заден фон, когато баща ѝ я изпраща при братовчедка ѝ Каталина, за да се увери, че всичко е наред с нея и че не се случва нищо странно и страшно в къщата на пресния ѝ нов (и съмнителен) съпруг Дойл.
Докато четях книгата на Силвия Морено-Гарсия се удивих колко бързо и леко вървеше, но въпреки това не държеше кой знае колко интереса ми. Действието се разгръщаше бавно, като на моменти се повтаряше едно и също, което не оценявам като позитив.
Бих определила „Мексиканска готика“ като готик роман (голяма изненада след това заглавие), защото ключовите елементи, типични за жанра, са налични и добре изградени. Но дали заради готик частта творбата е попаднала в категория ужас, историята мълчи. Не знам как да ви го обясня – ужасът като ужас беше толкова малко и неужасен, че наистина не бих сложила книгата в жанра, за когото спечели Goodreads награда. Тук идва и добрият довод, че книгата не би попаднала добре в нито една от останалите налични категории, така че може да преглътнем някак наградата ужас на годината.
Атмосферата е обсебваща, задушаваща и опияняваща – точно такава, каквато е необходима на роман от такъв калибър. На корицата не случайно е споменато, че ако обичате Дафни дю Морие, ще харесате и книгата на Морено-Гарсия. Не мога да не се съглася, че има допирни точки между „Мексиканска готика“ и „Ребека“, но като изпълнение историята, развиваща се в Мексико, е в пъти по-блед вариант. Което не е лошо в никакъв случай.
„Човек можеше да стигне до извода, че става дума за три неразумни жени в нервен срив. Едно време лекарите са щели да сложат диагноза „истерия“. Ала Ноеми беше всичко друго, но не и истеричка.“
Хареса ми, че сред сюжета може да се открият малки детайли от културата и вярванията в Мексико – на някои от тях съм попадала във филми и сериали, а други бяха съвсем нови и за мен. Щеше ми се да има една идея повече информация точно за тях, защото книгата може и да се казва „Мексиканска готика“, но ако изключим това, че действието се развива на територията на Мексико и главната геройня (и братовчедка ѝ) е мексиканка, то сюжетът преспокойно може да се случва навсякъде другаде по света.
Очаквах нещо по-различно, когато подхванах „Мексиканска готика“ от Силвия Морено-Гарсия, но въпреки малкото мексикански детайли и липсата на ужас (за който спечели награда Goodreads), всъщност книгата ми донесе приятни преживявания. Мрачната и мистериозна огромна къща, семейните тайни и готиката, процеждаща се от страниците, ми се отразиха добре, а и се замислих, че ми се чете нещо подобно и май е време да подхвана нещо ново от Дафни дю Морие скоро.
Вие успяхте ли да прочетете книгата на Морено-Гарсия? Защо решихте да я подхванете – заради ужаса, заради популярността или заради нещо друго? Хареса ли ви?