Интервю с Лиу Цъсин за K.E. Lanning, 2017г.
Едно от най-добрите неща, които прочетох в последните няколко години, е трилогията „Земното минало“ от Лиу Цъсин. Първата книга, „Трите тела“ е преведена и достъпна на българския пазар благодарение на преводача Стефан Русинов и издателство Колибри. Втората книга от поредицата, „Тъмната гора“, се очаква да излезе тази година.
Нарочно не съм написала ревюта за трите книги, защото имам чувството, че каквото и да спомена от втората и третата, може да се приеме като издаване на сюжета.
Реших да преведа интервюто на K.E. Lanning от 2017г. с Лиу Цъсин, защото собственият ми мозък не може да побере идеята как той е успял да напише толкова епично нещо.
Enjoy!
Лиу Цъсин е писател на научно-фантастични романи от Китай, който е девет пъти носител на Chinese Galaxy Award (китайският еквивалент на наградата Hugo) и Xing Yun Award (китайският еквивалент на наградата Nebula), а също така и е първият азиатски автор, спечелил награда Hugo през 2015г. за „Трите тела“ (преведена от научно-фантастичния автор Кен Лиу, и публикувана от Tor Books).
И така, кой е Лиу Цъсин? Роден е през 1963г. в град Янцюан, Китай, по време на Културната революция, която е повлияла на живота му в голяма степен. Родителите му работели в мина в Шанси, но изпратили Лиу да живее в дома на прародителите си в провинция Хенан, за да избяга от насилието в страната. Лиу е завършил Университетът за водоснабдяване и електроенергия в Северен Китай, дипломирайки се през 1985г., а след това започва работа като компютърен инженер.
Той е инженер по обучение, но какво е накарало Лиу Цъсин да пише спекулативна научна фантастика?
Роден сте през бурното време на Културната революция в Китай. Родителите ви са работили в мините в Шанси, но вие сте бил изпратен в провинцията Хенан, за да избегнете насилието. Можете ли да ни разкажете за израстването в онзи труден период в Китай и как се отрази на вас като писател?
Като дете станах свидетел на голямо насилие и преследване, както и на социално неспокойство по време на Културната революция. Това са все масови движения, които в един момент направиха хората неконтролируемо луди, точно както Густав Льобон описва в книгата си „Психология на тълпите“. Този опит ме накара да разбера сложността на човешката природа и общество – осъзнах, че бъдещето на човешката цивилизация също е пълно с опасности и несигурност. Подобно разбиране може да се срещне и в моите научно-фантастични романи, като „Трите тела“.
Чувствате ли, че сте мотивиран човек и какво конретно ви мотивира?
Бях доста любопитен за непознатия свят и бях изпълнен с копнежи за необятната вселена и именно това любопитство и желание ме подтикна да пиша научна фантастика. Опитах се да опиша връзката между човека, природата и вселената, използвайки въображение, за да удължа съществуването си.
Физиката е елементарен език на вселената и вие я усуквате в писането си като поезия. Можете ли да обсъдите любовта си към физиката и ролята, която тя играе във вашите творби?
Физиката е науката за разбиране на основите на света и тя изследва най-дълбоките мистерии на природата и вселената. Светът, описан от съвременната физика, вече е далеч отвъд нашия здрав разум и интуиция, дори отвъд въображението ни, и това, разбира се, е най-богатият ресурс за научната фантастика. Опитах се да превърна вълшебния свят, който е представен от съвременната физика, в ярки истории. Повечето от тях са базирани на физиката и космологията.
Какви са основните влияния конкретно за писането ви, например автори, които сте чели?
Писателят, който ми е повлиял най-много, е Артър Кларк. Неговата „2001: Космическа одисея“ разкри пред мен широтата и дълбочината на научнофантастичното въображение и мислене. Кларк също така пише „Среща с Рама“, в която показва способността на научната фантастика да създава въображаем свят. Цялата творба е като гигантския план на Създателя, изобразяващ сложен свят, в който всяка тухла е деликатно направена.
Друг влиятелен писател за мен е Джордж Оруел, чиято „1984“ представя панорамно описание на възможно бъдещо състояние на обществото, показващо способността научнофантастичната литература да отразява реалността от ъгъл, недостъпен за традиционния реализъм.
Изграждането на светове изглежда е централна нишка във вашите книги – какъв е импулсът за създаването им?
Когато бях просто читател на научна фантастика, най-много в жанра ме привлякоха множеството въображаеми светове, които авторите бяха създали, които разшириха виждането ми. Сега, когато сам станах писател, изграждането на света се превърна в основна посока за писане.
Западната култура преживява възходът на индивида през Ренесанса, но в китайската култура отговорността за по-доброто общество носи по-голяма тежест на отделния човек. Във вашите творби, изглежда, че този елемент се пренася чрез героите ви. Може ли да обясните това?
Освобождението на човечеството след Ренесанса, разбира се, е огромен напредък за човешката цивилизация. В съвременния свят е тенденция развитието на човешкото общество да бъде насочето към хората и това със сигурност е ясна посока. Дори в Китай, където все още съществуват различни проблеми в това отношение, това е и общата посока на развитие.
Но това, което трябва да се отбележи, е фактът, че световете, описани от научната фантастика, са измислени от автора. В историите, които написах, има огромна разлика между измисления свят, който съм създал, и реалния свят. Световете, които създавам, са такива, в които човечеството е в криза или е изправено пред бедствие, а в някои от тях то е на прага на изчезване.
Социалната система е неделима част от средата, в която се намира обществото. При такива обстоятелства ще има нужда от подходяща и адаптивна система. За да се сблъскаме с бедствие, е възможно колективизмът отново да се превърне в основна ценност.
Трилогията ви, „Земното минало“ („Remembrance of Earth’s Past”), макар и преди всичко антиутопична, има елементи на надежда, тъй като хвърля задълбочен поглед върху социалната и политическата страна на човешната природа и нашето място във вселената. Това правилно ли е и може ли да споделите повече?
Що се отнася до бъдещето на човечеството, по същество съм оптимист. Вярвам, че с напредването на технологиите, човечеството има надежда за бъдеще. Но този оптимистичен възглед се основава на разума: от една страна дали бъдещето ще бъде светло или тъмно зависи до голяма степен от избора, който правим днес. Мисля, че хората са способни да намерят разумен и правилен избор за посоката на своето развитие. Подчертавайки тази истина, светът се отдалечи от унищожаването си в ядрена война през миналия век.
Но съществува и възможността за грешен избор. Човешката цивилизация може да се сблъска с всякакви кризи, които могат да дойдат от промените на околната среда на Земята или от космическото пространство, т.е. среща с извънземни цивилизации.
Следователно бъдещето в моите очи е светло, въпреки че е пълно с всякакви предизвикателства и капани. Положително бъдеще може да се получи само чрез човешки усилия, стремейки се към по-голямото благо.
В „Death’s End” (последната трета книга от трилогията „Земното минало“) имах силно усещане, че голяма част от развитието на героите Cheng Xin и Yun Tianming произтичат директно от вас като личност. Така ли е?
Героите в моите романи нямат много общо със собствения ми живот. Когато изграждах тези конкретни герои, рядко поставях себе си на тяхно място. Те са по-скоро като някакви знаци или символи и тяхното развитие се диктува главно от нуждата на историята.
Фантастично е, че „Трите тела“ е превърнат във филм. Как се чувствате, когато виждате работата си на екрана? Колко участвахте вие в самата адаптация на сценария?*
Естествено ми е приятно, че моите собствени романи могат да бъдат превърнати във филми, но в Китай все още липсва опит в създаването на научнофантастични филми, особено на такива високобюджетни филми като „Трите тела“. Предизвикателство е да постигнеш успех за първи път. Затова го приемам спокойно, гледайки го само като добро начало за китайските филми от този жанр. Участвах доста в снимките на филма, главно в частите, в които като писател мога да помогна относно сценарий или дизайн на концепцията за специални ефекти и др.
Трилогията на Лиу Цъсин („Трите тела“, „The Dark Forest“ и „Death’s End“) осветява дълбоките политически и социални проблеми в нашия свят, в желанието да осмисли общото ни човечество и мястото ни във Вселената .
В лиричен цитат от Death’s End, авторът пише: “The ultimate fate of all intelligent beings has always been to become as grand as their thoughts.”
Но въпросът остава – какво ще стане, ако някой там във Вселената отговори на нашия призив?
* В Китай са започнали заснемането на филм по първата книга, но така и не е реализиран докрай. През 2020г. стана ясно, че Нетфликс са купили правата за трилогията на Лиу Цъсин, която смятат да адаптират в сериал.
Снимка на публикацията: Chinafilminsider.com