Животът на Фьодор Достоевски

Преди да настъпи 2021г. реших да започна втората си книга на Фьодор Достоевски, и по-точно „Братя Карамазови“. Нещо ме подтикна отвътре и просто си знаех, че ще е идеален избор за настроението и времето.
Това пък от своя страна ме накара да се заровя малко повече в информация за самия Достоевски – честно казано почти нищо не знаех за него и ми беше много интересно.
По-долу може да прочете любопитни факти от живота на известния руски писател – възможно е да знаете повечето от нещата, но никога не е излишно да си припомним какви са били великите автори и защо са били такива.

Досие
Име: Фьодор Михайлович Достоевски
Роден: 30 октомври 1821г. (стар стил)
Починал: 28 януари 1881г. (стар стил)
Националност: Руска империя
Известен с: „Престъпление и наказание“,
„Идиот“, „Братя Карамазови“, „Бесове“ и др.

Литературното наследство на Фьодор Достоевски включва 17 разказа, 11 романа и три новели.

⋅∴⋅

Достоевски е роден на 11 ноември 1821г. (нов стил) и е второто от осем деца на Д-р. Михаил Достоевски и Мария Достоевска.

⋅∴⋅

Класически писатели като Джеймс Джойс, Херман Мелвил, Франц Кафка и Ърнест Хемингуей споделят, че или руският писател е имал силно литературно влияние върху тях или просто, че книгите му са страхотни четива. Зигмунд Фройд дори казва, че „Братя Карамазови“ е „най-великолепният роман, писан някога“.

⋅∴⋅

Било е финансово бреме да го изпратят в интернат. Освен това училището е било пълно с деца на аристократи, които се класирали много над младия Фьодор в руското общество. Това му се отразило доста тежко, тъй като той вече бил интровертен младеж. Това отчуждение в крайна сметка го вдъхновява по-късно, за да напише романа си „Юноша“.

⋅∴⋅

Бащата на Достоевски е бил дълбоко религиозен човек и предал това и на сина си. Увлечението по религията на бъдещият велик писател, както и строгите му морални възгледи, му спечелили прякорът „Монаха Фотий“* сред съучениците му.
*Монах Фотий – високо ценен светец в Източната православна църква.

---

Родословното дърво на Достоевски е проследено чак до 14 век. Един от предците му е татарин на име Аслан Челеби-Мурза, а един от потомците му взима фамилията Достоевски от село, наречено Достоево.

⋅∴⋅

Като дете Достоевски е живял на територията на Мариинската болница за бедни, където баща му е работел. Често е общувал с пациенти и това без съмнение се е отразило върху писането му години по-късно.

⋅∴⋅

Когато Достоевски е малък, веднъж се наложило да извика баща си, за да помогне на девет годишно момиче, което било нападнато и изнасилено от пияница. Споменът от този ужасяващ ден останал завинаги в паметта на писателя, както може да се види и в творбите му – образът на похотта на възрастен мъж към много по-млада жена е често срещана в историите му.

⋅∴⋅

„Престъпление и наказание“ е адаптиран в повече от 25 филма. Тези адаптации са направени още през 1923г., като сред тях има американски, финландски, руски, немски, британски и японски продукции.

⋅∴⋅

През 1838г. бащата на Достоевски го записва да учи в Петербургското военно-инженерно училище. Твърди се, че успява да влезе там чрез семейни връзки. Писателят бил много нещастен в академията, още повече, че не е имал никакъв интерес или умения в сферата на математиката или науката.Точно както и в интерната, времето във военното училище е било самотно и изолиращо преживяване за Достоевски. Въпреки че никой не се е съмнявал в неговия кураж, морал и щедрост, е бил третиран като аустайдер. Един от малкото му приятели споделя, че Достоевски е имал по-малко военно мислене от всеки друг в академията, и това се виждало от държанието му.

⋅∴⋅

И двамата му родители са били отдадени на литературата и са подкрепяли всичко, написаното от сина им. Благодарение на частните библейски уроци, които майка му му е преподавала, Достоевски започва да чете и пише на крехката възраст от четири години. Вдъхновение черпи и от бавачката си, която му разказва легенди и приказки в детството му.

⋅∴⋅

Майката му почива от туберколоза на 27 септември 1837г, а баща му на 16 юни 1839г. Официално причината за смъртта на д-р Михаил апоплектичен удар, но един от съседите му обвинил крепостните селяни, че са го убили. Въпреки това, всички обвинения били свалени и хората – освободени.

⋅∴⋅

Епилепсията на Достоевски се наблюдава за първи път, докато той е във военното училище. Въпреки че винаги е бил блед и измъчен на външен вид, той започва да страда от припадъци късно, като се смята, според източници, че те са започнали след смъртта на баща му. Болестта го освобождава от задължително служене в армията.

⋅∴⋅

Първият роман на Фьодор Достоевски – „Бедни хора“, е публикуван през 1846г. Книгата проследява отношенията на двама братовчеди, които описват живота си. Чрез тези герои често се разглежда руската класова система и борбите на бедните. Романът нашумява бързо в Русия, а високоцененият руски критик Висарион Белински го нарича първия „социален роман“ в руската литературна история.

⋅∴⋅

Често се приписва на Достоевски, че е написал първия екзистенциален роман в историята на човечеството. Новелата „Записки от подземието“ (1864г) се фокусира основно върху решаването на философски въпроси чрез размишленията на нейния герой. Тази книга полага основите на екзистенциалистически произведения като „Процесът“ от Франц Кафка, „В очакване на Годо“ на Самюъл Бекет и „Чужденецът“ от Албер Камю.

⋅∴⋅

Подобно на много начинаещи писатели, Достоевски е привлечен от идеите на социализма, които открива по същото време , когато започва писателската му кариера. В лицето на Висарион Белински той среща приятел, който го запознава с много писатели в този кръг, но докато Фьодор е привлечен от целта на социализма да помогне на хората в неравностойно положение и да осигури справедливо общество, той и Белински се сблъскват около това как религията се вписва в цялата картина.
Атеизмът на Белински и вярата на Достоевски в Източната православна църква в крайна сметка се оказва прекалено голямо препятствие, което приятелите могат да преодолеят, и всеки тръгва по своя път.

⋅∴⋅

През 1861г. по-големият брат на Достоевски, Михаил, основава литературното списание „Време“. Фьодор се присъединява към списанието в ролята на редактор, а също така работи и като колумнист и критик. Заедно те превръщат „Време“ в едно от най-популярните списания на своето време с повече от 4000 абонати.
За жалост, изданието не просъществува дълго, поради желанието на двамата братя да пишат произведения, които не са в крак с разрешеното и не позволяват публичност. „Време“ е забранено за издаване през 1863г.

⋅∴⋅

1864г. е година, белязана от трагедии в живота на Достоевски. Умира не само любимият му брат Михаил, но и първата му съпруга Мария. Писателят вече е бил надълбоко в пристрастяването си към хазарта и е разчитал на подкрепата на семейството и приятелите си, като същевременно се е грижил за доведения си син и опечаленото семейство на брат си.

⋅∴⋅

Една от любовниците му е Полина Суслова. Те се срещат на лекциите, които Достоевски изнася тогава, тъй като вече е високо ценен писател в Русия. Възрастовата им разлика от 19 години (той е на 40, а тя на 21) докарва и на двамата доста усложнения.
По-късно Достоевски я описва като „болна егоистична жена“, макар че това не му пречи да ѝ предложи брак след смъртта на първата му съпруга. Тя отказва, въпреки че през цялата им афера настоява той да се раздели с жена си, за да бъде с нея.

⋅∴⋅

Авторът прекарва осем години от живота си, борейки се с пристрастяването си към хазарта, докато успее да го овладее до 1871г. Преди това обаче успява да използва личното си прозрение, за да създаде роман, базиран и фокусиран върху хазарта – „Играчът на рулетка“ (1866г.).
По ирония на съдбата, голямата мотивация зад написването на романа, е, че е имал много натрупани хазартни дългове.

Една от най-добрите книги на великия руски писател, е „Идиот“ – в романът протагонистът е „положително добър и красив мъж“ с чисто сърце. Тази невинност кара мнозина около него да го наричат идиот, дори когато се стремят да го манипулират или подкупят. Рядко срещано в творбите до тогава, Достоевски иска невинният му герой да бъде по-скоро сериозен персонаж, отколкото комичен, за да избегне сравнения с някой като Дон Кихот.

⋅∴⋅

Докато самият Достоевски е крайно самокритичен по отношение на хаотичната структура на „Идиот“, все пак я смята за своя любима от всичко написано от него.  За него е много лична история, защото не само че главният герой страда от епилепсия, но и обсъжда подигравателно много подробно екзекуция, която много прилича на случилото се със самия него.

⋅∴⋅

Материалът е подготвен на база на готов вече такъв.