Най-добрите книги, които прочетох през 2020г. – част 4
Най-накрая стигнахме до финалната последна четвърта част! Ето линкове и към първа, втора и трета част.
„Митове“ + „Герои“ от Стивън Фрай
Слушам за разказаните от Стивън Фрай древногръцки митове от отдавна, а след прочита и на двете книги, вече знам защо. Уж знаех какво да очаквам от нея – нов прочит на история, но не бях подготвена колко ще ми хареса. Отличителното при Фрай е начинът, по който е поднесена информацията – забавно и по съвременен начин, като дори на моменти самият автор се чуди на абсурдността на известните митове за богове и титани. Научих доста неща, които не знаех, а едно е сигурно – който е сътворил древногръцката митология, е бил луд и не със всичкия си. И не се опитвайте да ме убедите в обратното – историята как се е появила Афродита ми е напълно достатъчна.
Издателство Еднорог / Брой страници: 528+576 / издадени: 2019г. и 2020г.
„Един аристократ в Москва“ – Еймър Тауълс
Доста дълго време слушах за книгата на Еймър Тауълс, но така и не посягах към нея – дали заради обема или просто не ѝ беше дошъл моментът. Не знам дали ви се случва такова нещо, но дори да съм планирала кои три-пет книги ще чета след сегашната, почти никога не се случва така, защото определено заглавие винаги започва да ме тегли към себе си и знам, че наистина трябва да го подхвана. Така стана и с „Един аристократ в Москва“ – приключих ужасно разочароващата „Пачинко“ (доста очаквах от нея, а то…) и имах нужда да си оправя вкуса. Просто знаех, че тя ще оправи нещата. И бях права – толкова ми хареса историята на Граф Ростов, как въпреки всички препрятствия в живота му успява да запази себе си. Изграждането и хубавият език на Тауълс са толкова очароващи, че не исках книгата да свършва.
Издателство Изток-Запад / Брой страници: 496 / издадена: 2018г.
„Мефистофел. Историята на една кариера“ – Клаус Ман
„Мефистофел. Историята на една кариера.“ от Клаус Ман ми беше препоръчана от приятел, с думите, че много ще ми допадне. Обикновенно се вслушвам в такива препоръки, защото колкото и да следя всичко което излиза (и е излизало) на книжния пазар, няма как да обхвана всичко. Книгата ни запознава с безкрупулния Хендрик Хьофген – театрален актьор, който с цената на всичко иска да стигне елита на нацистка Германия. Удивителният стил на Клаус Ман (който е син на Томас Ман) е толкова леко четивен, че дори ужасните стечения на обстоятелствата, които сполетяват голяма част от героите, ще ви направят по-особено впечатление точно заради описанието на Ман.
Трябва да отбележа, че книгата ми хареса още повече, знаейки, че Клаус Ман е изградил и базирал героя си, Хендрик, на бившият си зет Густаф Грюндгенс. „Мефистофел“ се смята, че е върхът в писателската кариера на Клаус Ман, но заради тематиките и деликатното осмиване на Третия райх, е бил забранен за публикуване дълги години.
Издателство Кръг / Брой страници: 448 / издадени: 2020г.
„Поправките“ – Джонатан Франзен
Най-накрая прочетох нещо от Джонатан Франзен и съжалих, че не се е случило по-рано. Чудих се как да оценя книгата. Да, имаше неща в нея, които не ми допаднаха – ако се позовавах на това, нямаше да е пет от пет. Но всъщност „Поправките“ ме караше да спирам и да размишлям, да се питам как е успял да опише някои конкретни неща толкова точно и достоверно звучащо.
„Поправките“ бяха за мен осъзнаване. Бяха разбиране дори на най-най-баналните неща в живота ми. Заради всичко, през което ме накара да премина (и да си дам сметка), Франзен влиза с все сила в графата следени автори, и то напълно заслужено.
Издателство Колибри / Брой страници: 492 / издадена: 2013г.
„12 фантастични разказа с неочакван край“ – Делян Недев и Стоян Новаков
Въпреки че „12 фантастични разказа с неочакван край“ е в самия край на последния материал за най-добрите книги, които прочетох през 2020г., всъщност Делян Недев и Стоян Новаков ме изненадаха доста приятно със съдържанието на малката си книга. Вайбът на сериала „Black Mirror“ е доста осезаем, а творбите наистина са доста яки с идеите, заложени в тях. Изкуствен интелект, роботи, виртуална реалност и антиутопия са само част от елементите, които ще срещнете сред страниците на книгата. За написването на добър разказ, за мен, са нужни доста повече умения, защото да направиш изчерпателна и удовлетворяваща кратка творба, е в пъти по-трудно. Мога да кажа, че Недев и Новаков положително са успели, а и грабнаха любопитството ми, та определено ще следя за следващо нещо от тях (а дочух, че вече се готви нещо ново!).
Издателство Фабрика за книги / Брой страници: 140 / издадена: 2020г.
Е, това беше и последният материал за най-добрите книги, с които се срещнах през изминалата 2020г. Надявам се и сегашната 2021г. да бъде така вдъхновяваща и изпълнена с нови изумителни книжни приключения, както за мен, така и за вас 🙂