Най-добрите книги, които прочетох през 2020г. – част 3
И третата предпоследна част за най-яките и хубави книги, които прочетох през миналата година е готова! Ето линкове и към първа и втора част, в случай че сте изпуснали.
„If We Were Villains“ – M.L.Rio
„If we were villains“ на M.L. Rio е по-известна (може би) с това, че я сравняват с „Тайната история“ на Дона Тарт. Истината е, че колкото и общо да имат двете книги, толкова имат и различия помежду си. По-завършена ми се стори обаче тази на M.L.Rio. Дебютната ѝ книга е изпълнена със Шекспир, атмосферата е мрачна и тягостна, а сюжетът има своята завършеност и обяснение, които са повече от удовлетворяващи. Определено ми харесаха героите и сложните отношения между тях, но най-много ми допадна разглежданата тема за идентичността на една личност – как когато сме в една по-особена и специфична обстановка, е възможно да изгубим връзката между реалност и измислица.
Издателство Flatiron Books / Брой страници: 368 / издадена: 2017г.
„Авиатор“ – Евгений Водолазкин
Интересна история, в която изразяването и образът на главния герой е най-запомнящото се нещо. Меланхолията, която са попили думите му, и начинът, по който гледа на света, са толкова, толкова различни от общоприетото, че запитваш себе си на доста пъти защо ние не размишляваме така, защо ние не забелязваме и обръщаме внимание на всички тези неща.
Книгата е силно усещане, изпълнено със звуци и детайли, които заобикалят всички ни, но поради забързаното ни ежедневие (а и бих го определила и средата и времето, в които живеем), не регистрираме. Водолазкин успя да ме накара да се чувствам виновна, че неглижирам всички тези малки неща, за които историческите хроники не пишат, хората не говорят и как красивото и отличителното се губи с времето. Мога до утре да говоря (както се забелязва едно и също с различни думи), но не мога все още напълно да структурирам всички впечатления от книгата, но едно е сигурно – много ми хареса.
Издателство Лист / Брой страници: 544 / издадена: 2020г.
„Итанесиес“ – Сигизмунд Кржижановски
Първата ми среща със Сигизмунд Кржижановски беше много, много хубава. Призмата, пред която Кржижановски разглежда определени теми, е доста различна от масовото възприятие. „Итанесиес“ съдържа разкази, които ме потопиха толкова дълбоко в главата на автора, че не бях сигурна дали мога да изплувам – опияняващи, тайнствени и красиво написани. Експериментирането на Кржижановски е като жонглиране със сто предмета едновременно – в творбите му има от всичко, но в точните количества, постигайки изключителен баланс. „В зеницата“ е фаворитът ми от „Итанесиес“.
Издателство Аквариус / Брой страници: 286 / издадени: 2015г.
„Кестеновия човек“ – Сьорен Свайструп
Обичам да чета психологически трилъри, а най-много харесвам такива, които са умно изградени, с необходимите подробности около убийства, заплетени улики и добри герои. Истината е, че не се срещат често книги, които да покриват всички тези критерии, но пък когато попаднеш на такава, трябва да разтръбиш на целия свят. Сьорен Свайструп и първата му книга на български език – „Кестеновия човек“, ме върна в страхотните времена, когато четях скандинавски трилъри – изобилие от графични сцени, заплетен сюжет, тъмни тайни, интересни герои. Свайструп (колко яко във фамилията му да има думата ‘труп’) е успял да включи всички успешни похвати, без доза преиграване или копиране. Няма да ви издавам нищо около самите убийства, само ще ви кажа, че още в първите няколко страници ще намерите завиден брой тела. Ще чакам с нетърпение следващата книга на автора
Издателство Емас / Брой страници: 560 / издадена: 2020г.
„Атомни навици“ – Джеймс Клиър
Избягвам да чета нехудожествена литература, но не защото не я харесвам, а защото художествените светове са ми малко по-притегателни и интересни. Тази година посегнах към „Атомни навици“ от Джеймс Клиър – книга, която казва неща, които знаем, но по систематизиран начин и с доста примери. Както хората са казали, за да започнеш нещо е нужна една крачка, след нея още една и така до целта. Клиър ни показва нагледно как чрез система от малки навици, които поддържаме постоянно, можем да променим и подобрим начина си на живот. „Атомни навици“ за мен беше полезна, но да си призная малко ме депресира, защото установих, че искам да променя толкова много неща в ежедневието и в себе си, че дори не знам откъде да започна 😀
Издателство Хермес / Брой страници: 360 / издадена: 2019г.
Остава още само един материал, който ще включи последните шест заглавия от любимите ми книги за 2020г.