„Орикс и Крейк“ – Маргарет Атууд / Ревю
От отдавна искам да прочета „Орикс и Крейк“ (изд. „Orange Books“) от Маргарет Атууд, въпреки че от описанието нямах никаква идея какво ме очаква. Но след прочетените до момента книги на авторката, сред които имам любими такива („Разказът на прислужницата“, „Каменното ложе“ и „Заветите“), знаех че ще си допаднем с първата книга от поредицата „MaddAddam“. Все пак стилът, идеите и начинът на мислене на Атууд са неподражаеми и нямах търпение да се потопя отново в света ѝ.
Накратко за сюжета: „Орикс и Крейк“ ни пренася в едно постапокалиптично бъдеще, което не е такова, за каквото сте чели до момента. Светът е оцелял, но на каква цена и какво е останало от него. Романът е неочаквана смесица от научна фантастика и любовна история (но не такава, каквато бихте очаквали). Йети е може би последният човек на света. Той си спомня за времето, когато е бил Джими, когато светът е бил забързан, амбициозен и цветен. Спомня си за приятеля си Крейк и невъобразимо красивата Орикс – жената, която и двамата са обичали. Мислите на Йети естествено следват събитията, задействали унищожението и краха на цивилизацията, в които са намесени постижения в генното инженерство и стремеж за контрол.
Защо имаше чувството, че е била прекрачена някаква граница, че е било престъпено някакво ограничение? Колко много беше прекалено, колко далеч беше твърде далеч?
П.П. Няма да изпадам в подробности около самия сюжет, защото е възможно да споделя нещо, което ще издаде част от съществената част на романа.
Книгата ми тръгна малко трудно, заради много различния свят, в който попаднах. Ако и на вас ви се струва непреодолима в началото, просто ѝ дайте шанс – нещата бързо си идват на мястото с течение на страниците. В момента, в който вече започнете да се ориентирате в света на „Орикс и Крейк“, няма да можете да оставите книгата, защото ще искате отговори на хилядите въпроси, които ще изникват постоянно.
Както няколко пъти съм споменавала, Маргарет Атууд не е от авторите, които пълнят книгите си с празни приказки – нито една дума не е излишна и носи своето значение в историята. Това важи с пълна сила и тук – малко по-малко историята се разкрива пред читателите и детайлите стават все повече и повече с нарастването на страниците. Осъзнаването за случилото се ще ви уплаши, защото колкото и да си повтаряме, че е художествено произведение, някои от нещата са твърде възможни да се случат. А кой казва, че вече не са и започнали в нашия свят…
Джими почувства студена тръпка – усещането му напомни за онзи момент, когато майка му беше напуснала дома им: беше същото като за нещо забранено, за отворена врата, която трябваше да си остане заключена, за непознати потоци на живота, които течаха под земята, в тъмното, току под краката му.
Героите в книгата са изградени така, че да можете да се поставите на мястото на всеки един от тях и да разберете мотивите му. Те не са идеализирани, не са светци, не са красиви и уникални снежинки (както казва Чък Паланюк). Всеки има своите трески за дялане и прави грешки в името на нещо, което смята за важно в живота си. Йети, Крейк и Орикс са реалистично изградени, ще ви очароват и отвратят, ще ви изненадат с границите, които са готови да преминат, но ще успеете да им повярвате.
Обещах, че няма да издавам нищо от самия сюжет, така че мога да обобщя впечатленията си чрез няколко причини, които да ви покажат защо „Орикс и Крейк“ може да ви допадне:
– изумителното въображение и проницателен стил на Маргарет Атууд;
– интересният сюжет, който навежда на доста размишления;
– светът, в който ще попаднете сред страниците, ще събуди любопитството ви;
– книгата ще ви изплаши с темите, които разглежда.