Най-добрите книги, които прочетох през 2020г. – част 1
Тази година не беше като останалите – пандемията донесе със себе си отчаяние и депресия, които от своя страна доведоха до нежелание за правене на каквото и да било. Доста хора изпитаха трудности със съсредоточаване и четене на книги, други пък намериха там утеха. Без да драматизирам по никакъв начин мога да кажа за себе си, че всъщност книгите ме спасиха през тази година – отдадох се на нови автори и светове и това беше моята сламка, за да не потъна.
След такъв drama-liке увод е време да ви споделя какво от прочетеното през тази година ми допадна и защо. От всички 50+ книги, които прочетох, се оказа, че бих искала да ви разкажа за 25 заглавия, които ще разпределя в четири материала. Зная си, че никой няма да прочете докрай поста, ако бях вмъкнала всичко тук.
Трилогия „Земното минало“ от Лиу Цъсин
(„Трите тела“ + „The Dark Forest“ + „Death’s End“)
Ако някой ми беше казал, че толкова много ще ме обсеби научна фантастика, никога не бих повярвала. Всичко започна с излизането на „Трите тела“ на български език. След прочита ѝ веднага си купих втората книга „The Dark Forest“ за киндъл, а след това и третата. Исках отговори и ги исках веднага. Целият свят, изграден от Лиу Цъсин, е комплексен, с интересни идеи и плашещ. Спомням си, че бях малко депресирана от прочетеното, защото в читателя има надежда, обаче авторът успява да покаже (доста реалистично) как би реагирало човешкото население при дадените обстоятелства, и не всичко прочетено ще ви носи утеха. Не мога да кажа нищо повече, защото все пак говоря за цялата трилогия, а не искам да издавам нищо. Едно мога да кажа със сигурност – трилогията на Лиу Цъсин е най-доброто, което прочетох през 2020г.
Издателство Колибри / Брой страници: 432 (+512+604) / издадена: 2020г.
„Тайната история“ – Дона Тарт
Ех, „Тайната история“ от Дона Тарт се нареди сред най-доброто, което прочетох тази година, поради две причини – атмосферата и Хенри. Това е втората книга, която чета от авторката, и ми хареса доста повече от „Щиглецът“. Тарт има страхотен талант да изгражда атмосферата така, все едно тя е един главните герои – пълнокръвна и дишаща. А в „Тайната история“ тя е мрачна, опияняваща и забулена в зловещи намерения. А сега е време малко да поговоря и за другата причина, заради която книгата е в този материал – Хенри. Героите в книгата са сложно изградени, с още по-сложни взаимотношения, които са и доста реалистични. Но Хенри е героят, на когото повярвах, за когото исках да знам всичко, когото исках да познавам и да срещна в нашия свят. Толкова мрачен, властен и мистичен.
Всъщност като сюжет книгата ми хареса до един момент, но определено краят не ми допадна – стори ми се претупан. Но пък Дона Тарт не се чете заради сюжетите, а заради изграждането на герои и атмосфера, което владее до съвършенство.
Издателство Еднорог / Брой страници: 624 / издадена: 2006г.
„Тъмни алеи“ – Иван Бунин
Както споменах в увода, тази година обърнах внимание на доста нови автори, към които нещо ме теглеше като към магнит. Не е тайна, че обичам да чета разкази, но от отдавна не бях посягала към такива. Иван Бунин и неговите „Тъмни алеи“ искаха да ги прочета – само като видях заглавието в Предстоящи книги в сайта на издателство Колибри, просто знаех. Купих си ги и се потопих в майсторството, с което е писал Бунин. Не на едно място видях споменато, че всъщност разказите в „Тъмни алеи“ обединяват всички аспекти на любовта, а когато добавим и страхотният стил и майсторство на Бунин, се получава нещо феноменално като изживяване. Ако обичате разкази, дайте шанс на Иван Бунин – няма да съжалявате.
Издателство Колибри / Брой страници: 336 / издадена: 2020г.
„Ребека“ – Дафни дю Морие
Едно от малкото ми ревюта тази година, които успях да напиша, беше точно за първата ми среща с творчеството на Дафни дю Морие. Бях подтикната да прочета „Ребека“ заради трейлъра на наскоро излязлата продукция на Нетфликс. Стори ми се любопитно и беше ясно, че първо ще прочета книгата, а след това ще изгледам филма (за който чух доста негативи в последствие). Оказа се, че стилът на Морие е толкова поглъщащ, истински и откровено разкошен, че си купих още нейни книги – просто нямаше как. Но „Ребека“ се открои със страхотното изграждане и рисуване на картини само с думи – толкова реалистични, че веднага ще видите пред себе си градините на имението, бурните води, изяществото на Мандърли отвътре. Цялото ми впечатление може да прочетете тук.
Издателство Лабиринт / Брой страници: 404 / издадена: 2015г.
„Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ – Стюарт Търтън
Прочетох „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ още в началото на 2020г., като я започнах с мисълта, че ще прочета нещо, което се засяга като метод в много книги и филми – главният герой се събужда в един и същи ден и трябва някак да излезе от този повтарящ се кръговрат. Но всъщност Стюарт Търтън е успял да вземе само част от тази идея и да я усуче до безкрайност, създавайки доста увлекателно четиво, което ще помните дълго. Освен това, ще се опитате да разкриете убийство, което трябва да предотвратите с цената на всичко, но докато се събуждате всеки ден в тялото на различен герой в имението. Доста добро четиво, което със сигурност ме подтикна да чакам следващата творба на Стюарт Търтън с голямо нетърпение.
Издателство Еднорог / Брой страници: 496 / издадена: 2019г.
Е, това бяха първите пет (реално седем) заглавия, които белязаха книжната ми 2020 година. Очаквайте скоро и останалите книги в следващите материали <3