„Ребека“ – Дафни дю Морие / Ревю

Установявам за себе си, че ми действа успокояващо, когато чета класики. Въпреки емоционалността, която носят тези книги, и която се прехвърля върху читателя, да се потопя в едни отминали времена е голямо удоволствие. Някак уютно дори.

Имам купища книги от класическата литература, които искам да прочета, но уви времето не винаги е на моя страна. Честно да си призная, написаното от Дафни дю Морие никога не ми е попадало в полезрението, съответно не беше на преден план (да се чете: не беше хич в плана). Но това бързо се промени, когато гледах трейлъра на предстоящия филм по нейната книга – „Ребека“ (изд. Лабиринт). И после не смейте да казвате, че нямало полза от филмите и сериалите.

Нощес сънувах, че съм се върнала в Мандърли.

„Ребека“ е публикувана през 1938г. и предизвиква фурор, който превръща Дафни дю Морие в един от най-популярните автори за времето си. Няма да отделям много време на сюжета, просто в краткост ще спомена най-най-главното: книгата се разказва от първо лице, като не разбираме никога името на главната героиня (освен, че е втората г-жа де Уинтър). В началото на романа тя е бедна компаньонка на богата и отблъскваща американка, и са на почивка на Френската ривиера. Там тя се запознава с Максим де Уинтър – по-възрастен от нея, богат, красив вдовец, с който започва да прекарва свободното си време. Максим ѝ предлага брак – хем, за да я спаси от американката, хем защото има чувства към нея. Тя се съгласява и двамата заминават в Мандърли – имението на де Уинтър. Животът обаче няма да е толкова цветущ, прекрасен и мирен както си мисли новата г-жа де Уинтър. Идва буря, засягаща миналото, настоящето и неясното бъдеще.

Казах, че няма да се отплесвам със сюжета, но все пак горният абзац изглежда доста голям. Смешното е, че обхваща едва началото на романа.

Случваше се дълбоко в съзнанието ми да заседне семенцето на любопитството, неуловимо и уплашено, което, колкото и да отричах, бавно, крадешком даваше кълнове и в мен се загнездваха съмненията и тревогите на дете, на което са казали: “Тези неща не се обсъждат, те са забранени.”

Дафни дю Морие (source: Dumaurier.org)
Дафни дю Морие (source: Dumaurier.org)

Ще започна с това, че много ми хареса книгата, с една-две уговорки. Думите, които се нижат една след друга, са толкова добре подбрани (адмирации на превода на Емилия Л. Масларова), толкова опияняващи и така ангажиращи въображението на читателя, че е неописуемо удоволствие да се потопиш сред страниците. Всичко в тази книга дишаше – атмосферата, имението, несигурността. Елементите на готик романите са включени с прецизна точност и неподправено изящество – мъж и жена, голямо имение, тайни и сянката на миналото. Преплетени като по учебник, описанията са главозамайващи и току образите ще изникват в съзнанието ви. Смятам задължително да хвърля поглед и над останали творби на Дафни дю Морие.

Както споменах, с няколко уговорки бих казала, че „Ребека“ много ми хареса. Книгата, сама по себе си, звучи интригуваща и ангажираща. Винаги обръщам особено внимание на героите във всичко, което чета. Останах доста ядосана (да, това е думата) от главната безименна героиня. Непонятно за мен е някой човек да е толкова недосетлив, откровено немислещ и наивен. Просто отказвам да повярвам, че има такива хора наистина. Мога да се опитам да оправдая поведението и мислите ѝ (голяма част от книгата са размислите ѝ), предвид че е млада и неопитна, несблъскала се с подобни неща, но въпреки това ме изкарваше извън кожата ми. Мога с ръка на сърце да кажа, че втората госпожа де Уинтър се нареди сред челните места (в личната ми класация за всички времена) за най-изнервящ ме персонаж.

И две нощи да сме прекарали под някой покрив, пак оставяме нещо от себе си. Не нещо веществено, не фиба върху тоалетката или празна опаковка аспирин, не носна кърпичка под възглавницата, а нещо, което няма как да определиш, миг от живота си, мисъл, настроение.

„Ребека“ от Дафни дю Морие е приключение, което си заслужава да изживеете. Да видите и усетите имението Мандърли, вълните на морето, ухаещите градини и мрачните стаи. Стилът на Морие е емоция, която ще ви обсеби със съвършените си картини, които рисува с думи. А мистерията, която се е притаила в коридорите и земите на прочутото имение, бавно и методично ще се разкрива пред вас с целия си ужас.

П.П. Книгата се чете чудесно с чаша топъл чай, завити с дебело одеало и пусната тихо класическа музика.

2 Comments

Add a Comment

Your email address will not be published.