„If We Were Villains“ – M.L. Rio / Ревю
Не знам дали ви се е случвало да видите на снимка някоя книга, която не сте чували, и след като прочете два реда от анотацията ѝ да искате да я имате веднага. Ама веднага на момента? На мен ми се случва сравнително рядко, за щастие, защото не знам къде иначе щеше да му излезе краят. Въпросната книга, за която ще ви говоря днес, попадна по-сериозно в полезрението ми, докато търсех цитати от гениалната “Тайната история” на Дона Тарт в Pinterest. На доста снимки видях книгата на Тарт заедно с “If we were villains” от M.L. Rio, чиято корица, няма да си кривя душата, беше много привличаща. След кратка справка установих, че я сравняват много с въпросната творба на Тарт, но за мен беше интересно да разбера защо. И така, след няма и две минути вече бях закупила kindle версията. Оставаше ми да си довърша препрочитането на поредицата за Хари Потър, за да я започна. И ето какво мисля за дебютната книга на M.L. Rio.
Както споменах по-горе, книгата на M.L. Rio е по-известна (може би) с това, че я сравняват с “Тайната история” на Дона Тарт. Опитах се да пристъпя към нея без да правя сравнения, но е неизбежно. Истината е, че колкото и общо да имат двете книги, толкова имат и различия помежду си. В краткост за сюжета: читателят се среща с група приятели, които са в консерватория, в която се изучава само Шекспир. Седем бъдещи актьори, които в устрема си да бъдат най-добрите в ролите си, губят връзката с реалността. Може ли творбите на Шекспир да са обяснение за трагедията, която ще застигне всички? Читателят предстои да разбере, бавно и методично, какво е довело до смъртта в консерваторията и какво всъщност наистина се е случило.
“Where do you want me to start?” I ask. He shrugs. “Wherever you think is best. See, Oliver, I don’t just want to know what happened. I want to know the how and the why and the when. I want to make sense of it.”
Опитвам се да не ви разкривам каквото и да е, защото, ако решите да четете книга, трябва сами да минете през всички емоции, открития и тайни. Общите елементи с книгата на Тарт не са малко – група колежани, които изучават дадено изкуство; убийство и мрачни тайни. Това са най-очебийните прилики, но изграждането на сюжета и героите, стилът на автора и краят са доста различни. Няма да обсъждам “Тайната история”, защото я причислявам като различна книга, изживяване и ниво.
“If we were villains”, въпреки че е плод на фантазията на авторката, звучи крещящо реалистично, което, само по себе си, се отразява на читателя. Няма как да не потънете в кабинетите, в които героите учат, да чувате музиката на купоните им или да усетите прокрадващото се отчаяние и неизказани думи на всеки. Шекспир е в репетициите им и в разговорите им (говорят с Шекспирови цитати пожежду си). Шекспир се превръща в обсебеност, която няма как да не се прехвърли на вас. Аз съм човек, който харесва творбите му, но съм ги чела само в превод на български език, така че на моменти срещах трудности с всички препратки и цитати на английски език.
I knew by then the way the story went. Our little drama was rapidly hurtling toward its climatic crisis. What next, when we reached the precipice? First, the reckoning. Then, the fall.
Сюжетът е доста добре изграден, като мрачните нотки пробиват път дори в най-оптимистично описаната сцена. Пътеката, по която Rio води читателя, е изпълнена с тръни и неочаквани разкрития, които доста ще ви допаднат. Тягостната атмосфера ще ви преследва като сянка и ще очаквате във всеки един момент нещо лошо да се случи. Всъщност това, което най-много ми хареса в “If we were villains” е, че беше комплексна – всичко беше комбинирано и съчетано със стил за една добра история. Героите бяха достоверни, а описаните отношения между тях – повече от реални. Диалозите са перфектно изградени, а отчаянието и болката, които прозират от всяка разменена реплика, са толкова осезаеми, че няма да може да изтриете от съзнанието си емоцията, която ви е накарала да усетите.
Както съм казвала безброй пъти, за мен една книга е добра, когато ме е накарала да изпитам нещо – независимо дали говорим за омраза към герой, емоционално ме е оплела с разглежданата тема или ме е накарала да размишлявам доста време над написаното. M.L. Rio дебютира с “If we were villains” и направо не ми се мисли какво друго ще последва след нея. Определено успя да ме спечели заради много показатели – атмосфера, сюжет, изграждане на герои, а не на последно място – краят на книгата. Няма да издавам нищо, но точно финалът ме превърна за известно време в развалина, а при мен това не се случва често.
But that is how tragedy like ours or King Lear breaks your heart – by making you believe that the ending might still be happy, until the very last minute.
“If we were villains” от M.L. Rio е роман, успяващ да улови много добре отношенията между група колежани, които са всичко друго, но не и прости. Избрали творчеството на Шекспир да е тяхната пътеводна звезда занапред и без да съзнават, че трябва да разграничават реалност от роля, животът на всеки от тях преминава през различни измерения на ужаса, като за някои последиците са фатални. Изключително добре изградените сюжет, герои и атмосфера си заслужават напълно, а пък ако Шекспир ви вдъхновява и обожавате творчеството му, препоръчвам книгата още повече.
Може да прочетете и ревюто за “If We Were Villains” на ShadowDance тук.
П.П. За съжаление, книгата не е преведена до момента на български език.