Best books I read / January – March 2020

За първото тримесечие не прочетох много книги. Заобикалящите ни обстоятелства ми действат на моменти депресиращо и желанието ми за четене не е както обикновено. Хубавото в случая е, че сред тези шестнадесет прочетени книги, пет от тях се отличиха с не малко и определено застават в добрите и любими четива, които съм имала удоволствието да прочета. А ето ги и тях по-долу:

Първата ми среща с творчеството на Дона Тарт беше с романът „Щиглецът“ – носителят на Пулицър за 2014г.  Стоеше доста дълго сред непрочетените ми книги на рафтовете, но все не посягах към нея. Да си призная, че обемът ми се струваше плашещ, а дори не знаех какво да очаквам от нея. Когато наближи излизането на екранизацията по него прецених, че вече е крайно време да видя за какво е целият този шум. Така потънах в съдбата на героите, че дори не усетих многото страници. Добра и завършена история, изградена със страхотен усет и стил. Разбирам защо Тарт пише по една книга на всеки десет години – майсторството изисква време. След  Щиглецът си казах, че задължително ще прочета и останалите ѝ книги. Така дойде и моментът за „Тайната история“ (изд. “Еднорог”).  Много близък до мен човек ми я препоръча силно, което винаги придвижва с приоритет дадена книга за четене. И трябва да си призная, че всъщност втората среща с написаното от Дона Тарт, е любимата ми. Интригуващата reverse история, която разкрива още в началото какво се е случило, но не и защо. Имате цяла книга, в която да разберете за преплетените животи на героите. За страховете, страстите и мотивите им. В тази книга срещнах за пръв път герой, на когото бих позволила (както казва моята близка приятелка) да ми разбие сърцето на пух и прах, и дори няма да съжалявам. Атмосферата, която Тарт успява да  игради, е толкова истинска, че сякаш можете да я пипнете с ръка. Всичко, всичко в тази книга, ми обърна разбиранията и читателския живот. А това не много книги могат да го постигнат.


Бях опитала преди време да чета нещо от Филип Рот („Американски пасторал“), но явно тогава не ми е бил моментът за тази книга и я оставих за по-добри времена. Разбрах, че скоро ще започне сериалът по книгата „The plot against America“ на Рот и реших от чисто любопитство да проверя за какво иде реч в нея. Корицата сама по себе си загатва достатъчно добре какви теми може да се срещнат в книгата, но анотацията на романа ми се стори още по-интригуваща. Харесвам четива, които разглеждат исторически събития, но също така ми допадат и такива, които са от вида „what if“ (единствената подобна, която съм чела, е „22 ноември 1963“ от Стивън Кинг). Ами ако американският пилот герой – Чарлз Линдберг се беше кандидатирал за президентските избори в Америка през 1940г. и беше спечелил? Щеше ли да има значение и последици за гражданите на страната на неограничените възможности това, че има медал, даден му от нацистите? Какъв щеше да е ефектът върху американското еврейско общество? Филип Рот е представил случващото се през очите на осем годишното му аз и как фактори като политика, страх, неразбиране и желание за спасение, влияят на цялото му семейство. Добре изграденият сюжет, който бушува бурно както политическата атмосфера, отварят много въпроси, а алтернативната история е повече от плашеща. Какво щеше да е, ако САЩ беше станала нацистка страна?


Обичам да чета психологически трилъри, но в последно време им бях обърнала гръб, заради други жанрове. А най-много харесвам такива, които са умно изградени, с необходимите подробности около убийства, заплетени улики и добри герои. Истината е, че не се срещат често книги, които да покриват всички тези критерии, но пък когато попаднеш на такава, трябва да разтръбиш на целия свят. Сьорен Свайструп е датски писател, който е главният мозък зад сериала „The Killing“. Първата му книга на български език – „Кестеновия човек“ (изд. къща „Емас“), ме върна в страхотните времена, когато четях скандинавски трилъри – изобилие от графични сцени, заплетен сюжет, тъмни тайни, интересни герои. Свайструп (колко яко във фамилията му да има думата ‘труп’) е успял да включи всички успешни похвати, без доза преиграване или копиране. Няма да ви издавам нищо около самите убийства, само ще ви кажа, че още в първите няколко страници ще намерите завиден брой тела. Ще чакам с нетърпение следващата книга на Сьорен Свайструп, а вие побързайте да прочетете „Кестеновия човек“, защото доколкото чувам, тиражите му се изкупуват като топъл хляб.


Слушам за разказаните от Стивън Фрай древногръцки митове от отдавна и се изненадах приятно, когато разбрах, че първата книга „Митове“ (изд. „Еднорог“) вече е на пазара.  Уж знаех какво да очаквам от нея – нов прочит на история, но не бях подготвена колко ще ми хареса. Отличителното при Фрай е начинът, по който е поднесена информацията – забавно и по съвременен начин, като дори на моменти самият автор се чуди на абсурдността на известните митове за богове и титани. Научих доста неща, които не знаех, а едно е сигурно – който е сътворил древногръцката митология, е бил луд и не със всичкия си. И не се опитвайте да ме убедите в обратното – историята как се е появила Афродита ми е напълно достатъчна. От издателството обявиха наскоро, че вече усилено подготвят следващата книга на Стивън Фрай„Герои“, и нямам търпение да я прочета и да стигна до нея. А съм сигурна, че ще си заслужава всеки ред.


Goodreads е страхотна и същевременно с това ужасна платформа. Казвам това неслучайно, защото ако вкъщи не са кой знае колко книгите за четене, то в платформата добавям всеки ден нови и нови заглавия. Категорията ми „want to read“ в момента съдържа над триста и петдесет заглавия. Огромно число, което главоломно нараства без изгледи да спре. Спомням си доста добре бумът на една корица, но твърдо отказвах дори да прочета резюмето и да разбера защо всички са луднали толкова много по нея. Е, време след това разбрах. Говоря за „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл от Стюарт Търтън“ (изд. „Еднорог“) от Стюарт Търтън. Подходих много, много скептично към нея, защото анотацията обещаваше нещо, което сме срещали в толкова книги, филми и сериали, че е похват, който искрено ми е омръзнал. Но поради еуфорията на всички около мен, реших да ѝ дам шанс. Всъщност книгата ми хареса до толкова, че си блъсках главата дълго време кой и защо желае лошото на въпросната Ивлин. Сюжетът се оказа интересен и заплетен – главният герой се събужда винаги в един и същи ден, но в различно тяло, което позволява на читателя да се запознае със силните и слаби черти на всеки персонаж. А на фона на всичко изброено, героят ни трябва да разкрие убийство и мотивите зад него, защото ако не успее, ще остане затворен завинаги в тази къща и този кръговрат от тяло в тяло. „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ е интересна мистерия, която чака да я разкриете.

А вие какво интересно прочетохте през тези първи три месеца на 2020г.?

 

One Comment

Add a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *