„Мозайка от убийства“ – Антъни Хоровиц / Ревю
Никога не съм харесвала надписите върху книгите от типа на „Новият Стиг Ларшон“. Зачиташ се в текста и никога, ама никога не е новият Стиг Ларшон. Даже не се доближава и на километри от него. Този маркетингов трик доказано работи, но е повече от разочароващо подвеждащ.
Казвам ви всичко това, защото тъкмо щях да използвам израз, подобен на горния. Антъни Хоровиц не е Агата Кристи, но носи толкова подобни емоции у читателя със своята „Мозайка от убийства“ (изд. „Еднорог“), че аналогията е неизбежна. Отдавна не бях чела толкова уютен криминален роман, в които всеки може да е извършителят и обстоятелствата са така заплетени, че си казваш наум: „Ама защо не си взех тефтер и химикал, за да записвам всичко?!“.
В книгата се срещаме със Сюзан Райланд, редакторка в известно британско издателство. Поредния проект, попаднал в ръцете ѝ, е ръкописът „Мозайка от убийства“ на един от най-продаваните им автори – Алан Конуей, който е известен с криминалните си романи и най-вече с образа на детектива Атикус Тип. Сюзан решава първо да се отдаде на удоволствието от прочита на поредния заплетен сюжет и след това да се захване за работа, но я очаква неприятна изненадата – последните няколко глави ги няма в нейното копие. Ден по-късно Сюзан разбира от новините, че Алан Конуей се е самоубил. Изправена пред бъдещия крах на издателството, тя решава да потърси липсващите глави, за да може поне да отложи неизбежния край. Но това, на което се натъква, все повече заприличва на история, писана от Конуей, и то в тясна връзка с последния му роман.
Може ли една-единствена книга да промени живота ти? И още как!
„Мозайка от убийства“ е от онези четива, които ще завършите шеметно бързо, дори да са повече от хиляда страници. Криминалните романи притежават чара да превръщат читателя в детектив – той търси следи, доказателства и отговори рамо до рамо с разследващите органи в сюжета. Както вече споменах, Антъни Хоровиц е успял да пресъздаде атмосфера в духа на Агата Кристи, като нямам предвид само уюта, който се настанява у вас. Малките населени места, в които се развива действието, а също и факта, че абсолютно всички са заподозрени и имат своите мотиви за извършване на престъплението, са типични елементи за този жанр. В процеса на разкрития читателят разбира, че ще се сблъска с нещо много по-голямо, отколкото е очаквал.
Самият Хоровиц споделя, че в тийнейджърските си години е обиколил света на стоп и всъщност тогава е изчел цялата библиография на Агата Кристи. Идеята за „Мозайка от убийства“ се заражда по време на първия сезон на „Убийства в Мидсъмър“, на който той е сценарист, но самото завършване на историята му отнема по-дълго време.
Исках да бъде нещо повече от поредната криминална мистерия. Исках да бъде … един вид трактат на целия този жанр. Как писателите измислят идеите си, как се оформят тези книги. Това беше целта ми, когато реших да напиша „Мозайка от убийства“.
Мога да се съглася, че Хоровиц е постигнал целта си. Книгата му не е просто поредният роман, чиято единствена цел е разобличаването на убиеца накрая. Когато Сюзан търси отговори и логика в случилото се, авторът дава разяснения и подсказки как работи писателският мозък. От избора на имената на героите (в един роман те могат да са взаимствани от имена на реки, в друг – от птици), през създаването на локации чрез комбиниране на две или три реални местности, та чак до анаграмите, които понякога са логични, а друг път не. След като затворих книгата, започнах да се замислям колко ли такива съм прочела, без да хвана тези тайни закодирани препратки. Все още превъртам заглавия на романи и имена на герои в главата си, за да видя дали има някакъв скрит смисъл в тях.
Изключително интелигентното изградене на сюжета ме изненада доста приятно. В един момент осъзнах, че подлагам на съмнение всичко, което се случва на персонажите, защото не успях да навържа фактите. Те бяха толкова много и така разнородни, че ми се струваше невъзможно да съществува някаква връзка между тях. Помислих си, че Сюзан ей сега ще се събуди с ръкописа в скута си и ще се окаже, че само е сънувала. Ето така, драги читатели, се пише добра криминална мистерия.
„Мозайка от убийства“ може да се опише по следния начин: книга в книгата и загадка в загадката. Както героите на Алан Конуей, така и тези на Антъни Хоровиц (да, знам че ви звучи като тавтология, но прочетете ли книгата, и вие ще смятате, че са двама различни автори) няма да ви оставят безразлични към съдбите си. Да, всеки има мотиви, всеки има мръсно минало, което е по-добре да не излиза на бял свят, но вие ще им съчувствате и ще искате да им помогнете. Неведнъж съм казвала, че ако персонажите не предизвикат някаква емоция у мен, значи авторът се е провалил и ме е изгубил като читател. Имах безкрайното удоволствие да се уверя, че господин Хоровиц ме е спечелил само с една негова книга.
„Мозайка от убийства“ е достойното завръщане на криминалните мистерии, които носят полъха от творчеството на Агата Кристи, и ще задвижи с пълна сила логическото ви мислене. Даже след края ще продължите да търсите анаграми и скрити послания в останалите си четива.
П.П. Не забравяйте да си вземете тефтер и химикалка, когато започнете тази книга!
*Ревюто е публикувано първо в “Аз чета” 🙂