„Тебеширения човек“ – К. Дж. Тюдор / Ревю

„Тебеширения човек“ (изд. „Colibri“) от К. Дж. Тюдор предизвика фурор в световен план още преди излизането си. Обещаващият трилър и криминален роман представя убиец, завръщаш се след трийсет години, за да довърши започнатото. Е, честно казано, не звучи особено оригинално, предвид че има не един реален случай, навярно вдъхновил хиляди подобни книги, филми и сериали. Тук идва въпросът с какво се различава дебютният роман на Тюдорот вече познатото и какво следва, ако видите тебеширените човечета някъде?

В „Тебеширения човек“ се срещаме с група деца, растящи в малко английско градче през 80-те години на XX век. В търсене на нови приключения, малчуганите измислят таен код, чрез който да комуникират помежду си – всеки има свой цвят тебешир и чрез рисуване на тънките фигурки те се уговарят за срещи и се предупреждават за беди. Детството им обаче е изтръгнато от зоната на комфорта, когато тебеширени човечета отвеждат приятелите до разчленен труп и натрупалите се въпроси стават повече от възможните отговори. Трийсет години по-късно лентата пак се завърта и вече порасналите юноши трябва отново да се сблъскат с кошмара на Тебеширения човек, след като един от тях е намерен мъртъв.

 – От години избягвам да се сещам за онзи случай. Потискам го, затварям го в себе си. Е, може би вече е време да погледна вината и страха в очите и да се справя с тях.
Лично аз смятам, че е далеч по-добре да събереш страховете си, да ги заключиш в хубава, здрава кутия и да ги тикнеш в най-дълбокия и тъмен ъгъл на съзнанието си. Но всеки си има предпочитания.

Смятам, че К. Дж. Тюдор се е справила чудесно с дебюта си. Не мога обаче да си затворя очите за факта, че части от сюжета ми се струваха доста сходни с други романи или известни престъпления, но за това по-нататък. Умението да напишеш книга, която не дразни с тези прилики, за мен е доста ценно. (Веднага се сещам за Паула Хоукинс като авторка, която не го е усвоила.) В случая то беше една от основните причини „Тебеширения човек“да се превърне в приятно трилър преживяване насред горещите дни.

Предполагам, че само от анотацията може да се досетите кои са сходните истории, споменати по-горе. Нямаше как да се отърва от чувството, че част от идеята е била вдъхновена от разказа „Тялото“, част от най-любимия ми сборник с новели, а именно „Особени сезони“ от Стивън Кинг. Също така романът малко ми напомни на „То“ и, разбира се, групата деца от хитовия сериал на Netflix Stranger Things Възможно е само на мен така да ми се е сторило, но атмосферата и героите няма как да не са намигване към творчеството на Стивън Кинг и атмосферата на 80-те години. Не съм живяла тогава, но след всички изчетени книги и доста изгледани филми, свързани с конкретния времеви период, мисля, че „Тебеширения човек“ носи същото настроение. Въпреки това романът на Тюдор си остава трилърова мистерия, която е добре заплетена и същевременно лека за четене.

Да, може би е дошъл моментът да се впусна по алеята на спомените. Само че това няма да е слънчева разходка сред приятни стари образи. Не – тази пътека е тъмна, обрасла в преплетените клони на тайни и лъжи, пълна със скрити клопки и капани.
И по цялата й дължина има тебеширени човечета.

Тебеширените човечета. Не съм си и помисляла, че нещо подобно би могло да бъде окъпано в светлината на страха и ужаса, но пък като се сетя колко нормални образи (клоуни, птици, животни и т.н.) са използвани в основата на хоръркултурата и са повлияли на толкова много хора, май не би трябвало да се учудвам. Хареса ми идеята за тях – обикновени, детински, изчезващи след дъжд и в същото време водещи до смразяващи кръвта гледки. Да, определено още един символ в списъка, който с вида си ще предизвиква неприятни картини в главата ми. Благодаря, К. Дж. Тюдор. 

Юношите са едва на дванайсет, когато настъпват събитията, променили коренно курса на живота им. Както всяка банда, така и тази е колоритна. В нея ще срещнете богатото и надуто хлапе, бедното дете с един родител, това с проблемното семейство… Звучи клиширано, но авторката така е успяла да улови особеностите и характерите им, че имате чувството как ще ги срещнете някъде и дори ще ги разпознаете. Сцените от детството им са изпълнени с игри, но и с немалко мрак, а развитието им трийсет години по-късно ще ви наведе на мисълта „Дали и при мен ще се случи същото?“. 

Тюдор определено притежава усета да отключи емоциите в читателя, и то с немалко усилие. Ще си спомните за вашите детски преживелици, за хубавите и лошите моменти, които сте извлекли от тях. За усмивките, щастието, сълзите и униженията.

Никога не предполагай. Гледай отвъд очевидното. Съмнявай се във всичко.

Ще си призная, че понавързах нещата и отгатнах част от мистерията. Но, по-дяволите, не очаквах този край и тази последна глава. Гениално. Просто гениално. Няма да ви издавам за какво иде реч, естествено, но ако авторката продължи да пише в такъв стил, леко ме е страх какво ще последва в бъдещите й книги.

„Тебеширения човек“ от К. Дж. Тюдор е силен дебют, който се надявам да бъде последван от още по-добри творби. Впечатлена съм от способността на Тюдор да изгражда герои, които читателят да почувства като стари приятели. Атмосферата на малкия град, близката гора и действието, развиващо се през 80-те години, неоспоримо дава плодотворна почва за мистерии и кървави елементи. А изкусно оплетените обстоятелства, изненадващите разкрития и перфектният край превръщат книгата в подходящо четиво за отиващото си лято и идващата есен.

*Ревюто първо е публикувано в “Аз чета” 🙂

One Comment

Add a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *