„Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ – Матю Дж. Съливан / Ревю
„Предполагам просто ми е неприятно да плащам толкова малко – добави момчето. – Има нещо сбъркано в цялата работа, когато една книга струва по-малко от куршум. Или от бутилка кола. Въпрос на ценности.“
Обожавам книги, които са изградени от мистерия, доза трилър и, естествено, убийство. Ето защо, когато разбрах за излизането на „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ (изд. „Софтпрес“) от Матю Дж. Съливан, исках веднага да я прочета. Още повече, че освен изброените по-горе ключови елементи, сюжетът съдържа и книги. О да, книга за книгите и книжарите, която няма да ви позволи да я оставите. А и каквото и да си говорим, когато е замесена магията на добрите ни хартиени приятели, е изключено да не почувствате историята една идея по-близка.
Сърцето ти? Скъпа, ти имаш твърде голямо сърце. Направи ми услуга и го остави да се свие. Почети малко Хенри Милър. Малко Айн Ранд. Малко Дийпак Чопра. Това ще ти скапе светогледа. А и ти си най-естественият книжар, когото познавам. Ти си яростен книжар, безпощаден, у теб гори книжното пламъче.
Сред рафтовете на книжарница „Блестящи идеи“ можете да заварите както чудни книжари, така и странни посетители на читателските кътове. За малка част от тях книжарницата е убежище и втори адрес. Лидия, която е част от персонала, познава почти всички постоянно пребиваващи любопитни гости и е намерила начин да стигне до тях благодарение на книгите. Животът й обаче предстои да се промени драстично, след като намира един от „книжните жабоци“ (така нарича нетипичните любители на книги) Джоуи обесен именно в книжарницата, в която работи от години. Но шокът няма да приключи с това – Джоуи е завещал малкото си лични вещи не на кого да е, а на нея. Сред тях Лидия намира книги, пълни с тайни послания и шифри, чието разгадаване ще я сблъска с шокиращи разкрития и дълбоко пазени тайни, които трябва да изплуват на повърхността.
Изненадах се колко силно обикнах „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“. Нямаше как иначе, предвид че имах пред себе си история за любовта към книгите, за това как те неведнъж са ни спасявали и ще продължават да го правят в бъдеще. В интерес на истината, самите заглавия не са в основата на сюжета, което смятам за добро решение от страна на автора. С напредване на страниците фокусът се измества от тях, за да настъпи онзи повратен момент на събиране на парченца от целия пъзел, които оформят мрачен и забравен пейзаж от миналото.
Някога случвало ли ти се е да наблюдаваш внимателно хората тук? – попита я. – Забелязала ли си начина, по който повечето хора разлистват книгите, сякаш са в храм или в църква? Няма нищо общо с ровенето из закачалките с дрехи в отдела за разпродажба, нито с мятането на консерви царевица в количката в супермаркета. Не, това е разлистване. Дори звучи сънливо: разлиствам. Пулсът се забавя. Времето изчезва. Сериозните хора отново стават мечтатели.
Всички герои са чудаци, обременени от случилото се до момента в житейския им път. Обожавам този подход при изграждане на персонажите, защото в нито един момент не знаеш какво може да очакваш от тях (всички герои в книгите на Джилиан Флин също притежават необикновени характери). Образите са пълнокръвни и ако се замислите, ще се сетите, че такива хора има и във вашето обкръжение. Що се отнася до атмосферата, тя е тягостна и предразполага читателя за последвалите разкрития.
Много искам да се впусна в подробности относно сюжета, но не искам да ви издавам нищо, което ще развали преживяването ви в книжарница „Блестящи идеи“. Важно е да знете само едно: всеки има своите тайни. Някои от тях са незначителни, но други могат да обърнат хода на съдбата ви в етап, в който не сте готови за това.
– Правиш ли нещо друго, освен да четеш? – попита я Радж.
– Почти нищо.
– Звучи добре.
С дебютния си роман „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ Матю Дж. Съливан ще ви отведе на пътешествие сред книгите и ще ви накара да проследите нишките, водещи назад към миналото на героите му. Интелигентно изграденият роман няма да ви остави да скучаете и за секунда и ви обещавам, че ще го прочетете на един дъх. А с неочакваните си обрати и мрачни краски се превръща в идеалното четиво за плажа.
Още ревюта за романа ще намерите в „Книголандия“, „На по книга, две“, „Дневникът на един книжен тигър“ и „LadyBug’s Page”.
*Ревюто първо е публикувано в “Аз чета” 🙂