„Спящите красавици“ – Стивън Кинг и Оуен Кинг / Ревю
Авторът, който едно време ме запали по четенето, беше Стивън Кинг. С месеци потъвах само в неговите творби, като в един момент стигнах точката на пренасищане. Не съм от онези фенове на Краля, които твърдят, че всяка от книгите му е уникална, незаменима и ненадмината. Заради целия изчетен до момента Кинг изобщо не мога да се съглася с тези твърдения. Винаги тръгвам неутрално към заглавията му, защото мненията за тях обикновено са в двата полюса. Така се случи и със „Спящите красавици“(изд. „Бард“), която е последната история, излязла изпод перото на баща и син Кинг, и през 2017 г. спечели читателската награда на Goodreads в категория „Хорър“.
В момента, в който се появи новината, че предстои издаването на роман, написан от Стивън Кинг и сина му Оуен Кинг, целият свят полудя. Анотацията звучеше повече от страхотно, идеята, заложена в книгата, даваше широко поле на фантазията, а любопитството дали баща и син са съчетали успешно стиловете си беше може би най-обсъжданата тема.
Сюжетът може да се обобщи така: в едно близко бъдеще настъпва необяснимо явление –жените заспиват и повече не се събуждат. Нишки започват да се вият около лицата и телата им и да ги превръщат в пашкули. Опиташ ли да ги събудиш, последиците са крайни, невъобразими и обагрени в кървави нюанси. Защо се случва само на жените, колко време можеш да издържиш без сън и има ли бъдеще свят, населен само от мъже?
„Кръстили я „Аврора“. Ако заспя, помисли си Лайла, това краят ли ще бъде? Ще умра ли? Възможно е, както би казал Клинт. Възможно е, мамка му.”
Както вече споменах, чела съм колкото добри, толкова и лоши заглавия на Краля. Под „лоши“ разбирайте такива, в които ми е липсвало нещо, най-често изразяващо се в набързо скалъпен завършек. За мен „Спящите красавици“ попада в златната среда: част от нея ми хареса, друга – хич.
Първото, което ме постави нащрек, беше дългият списък с действащите лица на първите страници. Нямам нищо против многото герои, но този списък като че предвещаваше: „За подсещане, защото в един момент ще се объркаш“. И да, от време на време се оплитах в изобилието от персонажи.
Идеята, заложена в романа, има толкова потенциал, който, за жалост, не усетих да е разгърнат на максимум. През цялото време имах чувството, че вече съм попадала някъде другаде на създадения от Стивън и Оуен Кинг свят и случващото се в него. Няма обаче да навлизам в подробности около сюжета, защото не искам да развалям преживяването на всички, на които тепърва им предстои да се потопят в дебрите на „Спящите красавици“.
И преди съм казвала, че подхождам внимателно към книги, които са писани в съавторство, особено след „Талисманът“ и „Черният дом“ на Стивън Кинг и Питър Строб, които не бяха по моя вкус, та до „Кутията на Гуенди“ на Краля и Ричард Чизмар. Въпреки че тук говорим за баща и син, резервите ми останаха, макар да се надявах, че не са основателни. Не съм чела нищо на Оуен Кинг, не зная какви похвати използва и какъв точно е стилът му, но в случая не беше и нужно. В „Спящите красавици“ ясно може да се разграничат способите на двамата писатели. Симбиозата между тях не се е получила навсякъде, което не знам дали е търсен ефект, случайност или в резултат на превода, но не ми допадна
Въпреки изреденото по-горе, романът държеше интереса ми почти до последната страница. Исках да разбера какво е станало и какво предстои да се развие. „Спящите красавици“ се чете изключително бързо, противно на обема от седемстотин страници, и съм почти сигурна, че от нея ще излезе чудесна филмова адаптация – сякаш е писана с такава цел.
А, да не забравя и друго постижение на семейство Кинг – един от героите съвсем заслужено се нареди в класацията ми за най-гнусни книжни гадняри на всички времена. Нека си признаем, че създаването на подобен образ не е по силите на който и да е автор.
Мненията за „Спящите красавици“ са разнообразни – някои читатели са влюбени в нея, други изобщо не я харесват. Когато попитахме Ханс-Оке Лиля какво мисли за нея, той ни сподели: „Различна е“. Не мога да се съглася повече с него. При все изреденото по-горе, няма как да кажа, че е много добра, но не мога да заявя и че е лоша. Просто е различна.
Ако вече сте я прочели или се колебаете дали да посегнете към нея, споделете мнението си с нас.
*Ревюто е публикувано първо в “Аз чета”.
