„Empire V“ – Виктор Пелевин / Ревю
Опитът ми показва, че ако не харесам един нов автор от първите двадесет страници, надали ще продължа със следваща книга от него. Случаят обаче изобщо не е такъв с Виктор Пелевин. Зная, че има доста издадени негови творби в България, но по незнайна за мен причина не съм подхващала нито една. А вече съжалявам за тази си грешка. Със своята “Empire V” (изд. „Парадокс“), Пелевин ми даде доста теми за размисъл и много въпроси започващи с “Ами ако ..”
Да започнем от там, че Виктор Пелевин е руснак. Стила и начина, по който руските автори изграждат книгите си се различава с изключителна откровеност и чувство за тънка сатира и ирония. Освен това напълно ви потапят сред думите и страниците си. Пелевин не е изключение от правилото. Въпреки забързаното ми ежедневие в последните два месеца, използвах всяка свободна минута, за да продължа историята на Рама и да разбера още и още.
“Работата е там, че между умственият процес на вампира и на човека има важна разлика. Когато мисли, вампирът използва същите ментални конструкции, както и човекът. Но неговата мисъл се движи между тях по друг маршрут, който се отличава от предсказуемото човешко мислене така, както благородната траектория на носещия се през сумрака прилеп се отличава от кръженето на градския гълъб над зимното бунище.”
„Empire V” не е типичната книга за вампири. Дори не мога да я нарека типичният роман. Както вече споменах, метода на изграждане на книгите от руските автори има силата да ви прикове на страниците си. Този наръчник тип „Как се става вампир“ ще ви предостави една нова и различна гледна точка от всичко видяно до сега в книги и филми за кръвопиици. „Empire V” разкрива пред вас един нов свят (който всъщност изобщо не е нов), за който може и да сте подозирали, но ви е било страх да се замислите и запитате.
„Реален шанс да влезеш в елита
22.06 18.40-18.55
Втори никога няма да има.“
Какво бихте направили, ако разхождайки се из града, търсейки отговори на всички въпроси в главата ви, видите нарисувана стрелка на тротоара и по-горните три реда написани до нея? А часовникът ви показва седем без петнайсет и е точно двайсет и втори юни? Бихте ли последвали стрелката? Ето така се запознаваме с Роман, главният герой в книгата. Той е младеж, на който му е омръзнало вече ежедневието и ситуацията, в която е – непрекъсно нищо да не се случва, във всяка сфера от живота му. И естествено той тръгва в посока стрелката – без ясна представа защо и без очаквания. И бива изненадан. Така започва неговото приключение и учение в света на вампирите. Наред с това възникват още хиляди въпроси в главата на младия вампир: защо съществуват вампирите – само за да пият кръв (червена течност) или имат по-висша цел? Какво движи света? Гламур или Дискурс? Баблос? Пред Роман (вече Рама II) се открива нещо невероятно, неизвестно и в голяма степен объркващо. Нищо не е такова, каквото изглежда.
Ако си мислите, че ние хората сме най-висшето нещо на тази планета – е, очаква ви изненада. Ние не сме нищо повече от домашни животни, които предоставят храна и сила на вампирите. Човешките ценности, цивилизации, култури – всички те са страничен резултат от култивирането ни. Звучи прекалено, но прочетете ли книгата ще видите, че всъщност даже е логично. Виктор Пелевин е толкова добър в анализата, психологията и изграждането на логично завършен сюжет, че затворите ли книгата ще размишлявате още дълго (и от време на време ще проверявате врата си за издайнически следи).
“Тайната на държеливостта на най-държеливия човек винаги е само, че никой засега не го е убил.”
Авторът успява да комбинира тънката сатира, изградена на базата живота и промените в Русия, с изчистен стил и изразяване. На моменти ми напомни Дмитрий Глуховски – друг негов сънародник – в осмиването на политическия и социален живот в Русия. В други моменти на Чък Паланюк – с гледната си точка относно материалното в живота ни.
“Това е световният режим на анонимната диктатура, който наричат “пети”, за да не го бъркат с Третия райх на нацизма и с Четвъртия Рим на глобализма. Тази диктатура е анонимна, както сам разбираш, единствено за хората. А всъщност е хуманната епоха Vampire Rule, вселенска империя на вампирите, или както пишем в тайна символична форма Empire V. Нима в курса ви това го нямаше?”
„Empire V” е книга, която би ви харесала, ако не очаквате стандартните вампирски сценарии. Естествено, има лека любовна история, но тя не е толкова сюжето определяща. Би ви харесала, защото стилът на Виктор Пелевин е изчистен до прецизност и ви очаква един изключителен наръчник насреща. Ще ви хареса, ако обичате различни творби.
Можете да прочетете откъс от книгата тук .
А вие чели ли сте „Empire V” и какво е мнението ви?