„Машина за истории“ – Антология от фантастични разкази / Ревю
Антологията от фантастични разкази, обединяваща в себе си всички наградени творби в конкурса „Агоп Мелконян“, ви вкарва в една вихрушка от пъстрота, фантастика и страхотни пера. И под фантастика приемете всичко, ама всичко, което може да има фантастичен елемент в себе си – фентъзи, ужаси, научна фантастика и каквото още се сетите. Това е и едно от условията на конкурса, провеждащ се вече от 2012 година на сам, по идея на „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян – разказ, показващ нетрадиционното, нестандартното и новото. И повярвайте ми, този сборник доказва напълно, че журито е намерило това, което търси.
P.S. Благодаря на Ана Хелс за доверието и за тази прекрасна книга!
Антологията е разделена спрямо годините, в които е провеждан конкурса, като между тях има материали за самия Агоп Мелконян. Научих толкова за това какъв човек е бил, какво е бил за всички докоснали се до него. Бил е светило, страхотен човек. А сред авторите срещнах няколко познати имена, което направи този сборник още малко по-близък до сърцето ми. А след първите три разказа, бях сигурна – Това е моята книга!
2012 г.
В годината, в която е започнал конкурсът, кандидатите за него са 228. Всички били учудени, че има такъв интерес, но истината е, че всички имаме нужда от фантастика в живота си, в мечтите си и в сънищата си. И няма по-добър начин да изразиш тази нужда, тази липса, освен чрез написването ѝ на лист. И така от всички разкази биват наградени шест такива, от които най-близки ми станаха „Последният“ от Иван Русланов и „Няма да му драскаш по вратата“ от Стефан Кръстев. Макар кратки, те ми въздействаха толкова много, че ме накараха да се замисля за всичко засегнато в тях доста след като бях отминала разказите. Засягащи актуални дори в момента теми, е просто страхотно че някой ги е описал толкова истински. Просто незабравими.
2013 г.
В същия дух продължава и през 2013 година – още повече изпратени разкази, още повече фантасти, които показват какво се върти в главите им. Творбите през тази година също са много различни една от друга, но всяка от тях е отличителна с нещо. Една от тях дори е нещо, което и на мен ми е хрумвало да използвам като идея за моя творба (да, аз пиша, но не толкова добре, като за конкурс) и нямаше как да не грабне малка част от сърцето ми. Говоря конкретно за „Селцето” на Явор Цанев. Страхотен разказ, показващ обезлюдяването на селата, но не по онзи новинарски начин, а от една доста по-различна гледна точка. Ще ви хареса 🙂
2014 г.
През 2014 година виждаме и едноименния разказ, дал името и на антологията: „Машина за истории“ от Яница Христова. Самата идея, която е заложена в този разказ е толкова примамлива, че започваш да се питаш – Ами ако…? Всъщност машината за истории не е спирала да печата нашите мечти, мисли, сънища. Никога. А вие писали ли сте за вашите страхове и животи? А пък в друг разказ от тази година ставаме свидетели на една магия, която всеки от нас би искал да притежава. Толкова проста, а същевременно толкова сложна и полезна. Разказът е „Очила“ от Ирина Петкова.
2015 г.
Ох усещам, че започвам да се повтарям много, но всички разкази в тази антология носят своя чар, своето време. От разказите през 2015 г. Най-силно впечатление ми направиха „Пчелата“ от Явор Цанев, „Вкусно до последната чаша“ от Елена Павлова и „Свежа вода“ от Далия ал-Халил. Разкази за индивидуалността, която всички се опитваме да намерим, да се отличим с нея, и колко всъщност е трудно това начинание. Разкази за няколко кафета, с хиляди аромати, вкусове и дози. Разказ за един художник, който има необикновен талант.
2016 г.
В последната година, 2016 г., можем да намерим още по-драматично различни разкази – не само един от друг, а дори и от тези, наградени през миналите години. „Снимката“ от Лена Пчеларова, „Хотел Трансцендентал“ от Никола Суботич, „Сбогом, Ана“ от Силва Маринова и „Стаята“ на Михаил Димитров са тези, накарали ме с още по-голяма сила да се радвам, че този сборник попадна при мен. Няма да ви описвам дори в краткост за какво иде реч в тях – все пак са разкази само по 4-5 странички и не искам да нарушавам вашето удоволствие.
„Машина за истории“ е един от тези сборници, който ни показват с огромна сила, че в България се пише. И не просто се пише, а се пише талантливо, магично и хипнотизиращо. Подобно на „Писъци“ от Horror Writers Club LAZARUS, Машината с неините истории ни дава една надежда, че тук, в тази малка държава, се крие такова талантлище, което не трябва да бъде скривано. Изключително се радвам, че имах удоволствието да прочета тези разкази – кратки, ясни и съдържателни. Не е нужно един разказ да е двадесет и кусур страници, за да въздейства – понякога и два реда са напълно достатъчни, за да се предаде една чиста и различна идея.
Ако обичате фантастични разкази, пълни с магия от всякакъв характер – ужаси, фентъзи, фантастика – събиращи в себе си немалко талант и чудни иновативни идеи, то тогава „Машина за истории“ е вашата книга. Дайте ѝ шанс и вижте българския талант, защото те го заслужават. Ние го заслужаваме.