„Shutter Island” – Dennis Lehane / Ревю
На злокобният остров, на който ни захвърля Денис Лихейн, нищо не е такова, каквото изглежда. Ако сте гледали прекрасния филм на Мартин Скорзесе, с участието на Леонардо ди Каприо със същото заглавие, то вие вече знаете това. След като подхванах книгата, аз бях гледала вече филма, но исках да се докосна до перото на Денис Лихейн, и повярвайте, заслужаваше си всяка една буквичка и изречение. Докато четях за автора, разбрах че зад доста от неговите творби стоят мой любими филми: “Реката на тайните / Mystic river”, “Те живеят в ноща / Live by night” и „Мръсни пари / The Drop” , което веднага наклони везната, че ще се чете задължително.
„He tightened the knot in his tie. It was one of those loud floral ties that had been going out of style for about a year, but he wore it because she had given it to him, slipped it over his eyes one birthday as he sat in the living room. Pressed her lips to his Adam’s apple. A warm hand on the side of his cheek. The smell of an orange on her tongue. Sliding into his lap, removing the tie, Teddy keeping his eyes closed. Just to smell her. To imagine her. To create her in his mind and hold her there.“
Четох книгата в оригинал, защото ми беше трудно да намеря издадената на български език – навсякъде е изчерпана или е на безумна (за моето джобче) цена. Едно е сигурно, Денис Лихейн може да ви хване за гърлото от първите няколко страници, и няма да може да спрете да обръщате страниците, докато не стигнете до края. Атмосферата е мистериозна и тъмна. Нищо не изглежда логично и на мястото си. И с всеки следващ ред се появяват още и още въпроси, чиито отговори ще бъдат разкрити постепенно в книгата.
Кратко за сюжета: Годината е 1954. Теди Даниълс и партньорът му Чък Оли, американски шерифи, са на път към малък остров, за да разследват изчезването на пациент, избягал от Ашклиф – болница за психично болни. В Ашклиф биват изпращани най-жестоките пациенти от затворите, за да се опитат да ги излекуват или най-малкото – изследват. Теди крие по-дълбоки и тъмни мотиви за поемането на случая в Ашклиф – слухове за експериментиране със затворници и конспирации – и той е решен да стигне до дъното на всичко това – както по професионални, така и по лични причини. Но това, което Теди все още не осъзнава е, че нищо в Ашклиф не е такова каквото изглежда, и че той не може да има доверие на никого.
“And then your wife is killed? How much violence, Marshal, do you think a man can carry before it breaks him?”
Главният герой в книгата, както се досетихте вече е Теди Даниълс. Мъж, воден от желанието да разбере на всяка цена какво не е наред с този остров, с тази болница. Както всички знаем, един такъв герой не може да остане без минало. Минало изпълнено с война, болка и страдание. Когато разберете мотивите му и защо прави нещата по този начин, вие вече ще сте емоционално привързани към него, няма бягане от това. Когато в един момент Теди осъзнава, че всички са срещу него, следва една огромна надпревара с времето, с урагана, със себе си. Това приключение, в което Лихейн ни въвлича, да вървим по стъпките на Даниълс и ние като него да си блъскаме главата относно хилядите се породили въпроси, е направено толкова изкусно, че няма да ви даде мира докато не прочетете книгата. Обещавам ви.
Една от причините, поради която би ви харесала „Злокобен остров“ е това, че е умно написан роман. Представете си Шаямалан да пише книги – тягостна атмосфера, хиляди въпроси и още толкова обрати. Ще се чудите и ще се опитвате да наредите парченце по парченце историята, във всеки момент. Още повече Денис Лихейн описва времето, в което се развива действието с изключитен финес: Теди Даниълс е войник, участвал във Втората Световна Война, а сега света вече е навлязъл в следващата война – Студената. Депресията, покрила онзи период като пелена, и последиците от нея – това са двете ключови неща, които правят романа толкова възможен, толкова истински.
“Believe in God?” Teddy laughed. Naehring leaned forward. “Oh, you’re serious?” Teddy said. Naehring waited. “Ever seen a death camp, Doctor?” Naehring shook his head. “No?” Teddy hunched forward himself. “Your English is very good, almost flawless. You still hit the consonants a tad hard, though.” “Is legal immigration a crime, Marshal?” Teddy smiled, shook his head. “Back to God, then.” “You see a death camp someday, Doctor, then get back to me with your feelings about God.”
От началото до края, „Злокобен остров“ е приключение с неочаквани обрати. И не, тук няма обрат само накрая, а през цялото време. Ще ви държи под напрежение с атмосферата си, с героите си и с историята си. Ще искате да разберете какво по дяволите се случва. О да, ще искате да разберете и ще отгръщате страниците бързо, бързо. А колкото за финала – има две вероятности: или безумно много ще ви хареса, или няма да ви допадне много. Но независимо дали края ви хареса или не, ще се убедите в едно – че това е автор, към когото ще посегнете отново.
А вие четохте ли нещо на Денис Лихейн? Споделете в коментарите 🙂