„Нещо чака … сред дърветата“ – Тана Френч / Ревю
Издателство Бард издаде „Нещо чака … сред дърветата“ на Тана Френч през 2013 година. Първоначално ме привлече това, че беше психологически трилър, които аз безкрайно много харесвам. А след като прочетох и резюмето си купих веднага книгата. И ми хареса. Много ми хареса. С нетърпение чакам някой да издаде и останалите книги от поредицата, защото това е първата от серията „Dublin Murder Squad” и до момента има излезли шест книги от нея.
„Нещо чака … сред дърветата“ е една от тези книги, които не ви оставят да спите. Захванете ли се с нея, ще я оставите чак след последната страница. Поне така се случи с мен. Романът изследва дълбоките страхове и мрак, които се крият във всеки от нас. Толкова дълбоко скритите тайни и мистерии обвиват целия сюжет, а постоянното напрежение ще ви накара да се лутате между възможните заподозряни.
Тана Френч е сравнително неизвестна за българската публика, но с тази своя единствена преведена книга тя ме превърна в свой фен. Ирландската авторка печели за „Нещо чака… сред дърветата“ награди Edgar, Anthony, Macavity и Barry за най-добър първи роман. Живее в Дъблин, а британския вестник, “The Independent“, я наричат Първата дама на Ирландското Криминале.
Кратко за сюжета: Когато здрачът достига до малкото предградие на Дъблин, майките започват да викат децата си да се прибират у дома. Но в тази топла вечер три деца няма да се върнат от тъмната и тиха гора. Когато полицията пристига, те намират само едно от децата, Адам – треперещ, забил нокти в кората на близкото дърво, обут с оцапани с кръв маратонки, с огромни драскотини на гърба, и не можещ да си спомни нито един детайл от предишните часове.
Двайсет години по-късно намереното момче, Роб Раян (използвайки вече второто си име, за да избегне медиите), е детектив в отдела за убииства в Дъблин, и пази своето минало в тайна. Но когато дванайсетгодишно момиче е намерено убито в същата гора, той и приятеля му и партньор Каси Мадокс започват да разследват случая, който се оказва опасно подобен на предишната неразгадана мистерия. Сега Райън има шанс да разкрие тайната от отдавна погребаните спомени, ако не се поддаде на смразяващите съвпадения, на тръпките по гърба и кошмарите.
Даааа, за да се опише сюжета трябваше малко повече място, но за да влезете дори леко в атмосферата беше необходимо. Както казах и по-горе, докато поглъщате страница след страница у вас ще се заражда все по-голяма и по-голяма тревожност, а в един момент и нетърпение да разберете как ще завърши всичко. Това е една от онези книги, които хем искате да свърши, хем не искате да свърши.
“I read a lot. I always have, but in those two years I gorged myself on books with a voluptuous, almost erotic gluttony. I would go to the local library and take out as many as I could, and then lock myself in the bedsit and read solidly for a week. I went for old books, the older the better–Tolstoy, Poe, Jacobean tragedies, a dusty translation of Laclos–so that when I finally resurfaced, blinking and dazzled, it took me days to stop thinking in their cool, polished, crystalline rhythms.”
Изграждането на героите, техните чувства, страхове, мрачни помисли и спомени ще ви вкарат във водовъртеж, от който дори след като затворите прочетената книга, няма да може да излезете доста време.
С нетърпение чакам останалите книги, макар че не е сигурно дали ще ги преведат и издадат. Но хубавото е, че винаги имам варианта за книгата на английски език, които вече не са трудно намируеми. 🙂
А вие четохте ли „Нещо чака… сред дърветата“ ? Какво мислите?