„Пайнс“ – Блейк Крауч / Ревю
Дойде ред и на това ревю. Прочетох „Пайнс“ (изд. Бард) на Блейк Крауч още месец Март миналата година. Защо нямаше ревю? Ами защото тогава имаше само идея за този блог. Предвид, че от Бард решиха да издадат и втората книга (а да се надяваме, че ще последва издаването и на третата от поредицата) след незнам колко въпроси и коментари на читатели в страницата и по мейла на издателството, реших че е време да напиша ревю за нея.
Попаднах на заглавието „Пайнс“ случайно, разглеждайки сайта на Бард в търсене на нови заглавия. Междувременно сред новите заглавия започнах да гледам книгите жанр по жанр и сред трилърите изпъкна корицата на „Пайнс“. Определено първоначално тя ме грабна, но когато отворих, за да прочетеш малко за сюжета, направо ме накара да натисна бутона „Поръчай“.
Честно казано, след аналогии с „Изгубени”, „Туин Пийкс”, „Досиетата Х” и „Злокобен остров” (всички до един мой любими) очаквах това, което прочета да е нещо много прехвалено и да няма нищо общо с изброените по-горе. Но останах приятно, изключително приятно изненадана. „Пайнс“ е една от книгите, който след като прехвърлиш последната страница и я затвориш си казваш „What the fuck?!” . Определено книга, която препоръчвам с две ръце.
Кратко за сюжета: Агент Итън Бърк отива в градче, насред нищото, за да търси изчезнали федерални агенти. Уейуърд Пайнс. При влизане в града той катастрофира и след като се събужда в болница, установява че документите и личните му вещи ги няма. Следват поредица неуспешни опити на Итън да се свърже със семейството си, което е извън Пайнс, страшни разкрития за изчезналите му колеги, и ужасно много въпросителни. А отговори – няма. Според Итън, Пайнс не е това, което изглежда – Рай насред Айдахо. Дали това е така или всичко е в главата на агента?
Както вече споменах, това е книга, която ти завърта главата на 180 градуса. И докато мисълта „Ама как по дяволите…“ ти минава през главата, в следващия миг бива заменена от още поне три въпроса. Когато я прочетох си казах „Лелее, ако това е началото, какво ли тогава става в следващите две книги?!“
„Пайнс“ е трудна за ревю, защото няма как дори да се спомене нещо от сюжета, без да се издаде достатъчно. Мога само да кажа, че ако обичате заплетени истории, с изненадващи обрати в стил Мистерия (защото за мен това си е чиста Мистерия) – то това е вашата книга! Дайте ѝ шанс и няма да съжалявате. Обещавам!
А вие прочетохте ли “Пайнс” на Блейк Крауч? Какво мислите? Може да споделите като коментар тук, или във фейсбук страницата на Seasons of Aya
За „Пайнс“ писаха още: Soulseeker , Writing is fun , Книжен Петър .