„Метро 2034“ – Дмитрий Глуховски / Ревю

metro 2034Дадох втори шанс на „Метро 2034“ на Дмитрий Глуховски година след като прочетох първата книга от трилогията и дни след като си купих „Метро 2035“ 😀 След неочаквания и изненадващ край на „Метро 2033“ започнах веднага втората книга. И не след дълго спрях. Струваше ми се толкова мудна, безинтересна и безсмислена в сравнение с първата, че си казах, че не ѝ е момента сега.

Но след като Живко Петров сподели корицата на последната книга от трилогията и не след дълго когато излезе и беше в ръцете ми си казах , че момента на „Метро 2034“ дойде. Не заради друго, а защото исках да мина спокойно на последната прелестна книга.

Всъщност не беше толкова зле. Наистина не може да се сравни с динамиката на първата и последната книга, но си имаше своя чар. Там срещаме герои от първата част, но има и нови, за жалост не толкова интересни. Някак през цялото време все очаквах нещо да се случи, да се случи нещо уау … но не се случи. Както казах – не беше толкова зле. Не беше зле, защото е Глуховски. Страшно си падам по подробните описания на измислените от него светове. И все ми се струват малко (както споменах и в ревюто за „Бъдеще“). Както Стивън Кинг е крал в изграждането на героите си, така Глуховски за мен е съвременния крал по изграждане на антиутопични светове.

Не ми се е случвало да си принтирам карта за друга книга, и да я използвам и за разделител и нон-стоп да следя във всеки един момент къде се намират героите. Това не ми се е случвало дори с „Песен за огън и лед“, което си е показател … Вече се чувствам подготвена за Московското метро!

Малко за сюжета: Пак се потапяме в метрото в Москва, където след радиацията стелеща се на земята, се е превърнало в убежище за оцелелите. Всяка станция е обособена като отделен град и в този малък свят си има от всичко по-малко. Комунисти, Четвърти Райх, странни същества, гъби и още и още. Срещаме се отново с Хънтър, който вече е емоционално и ментално нестабилен, в компанията на който се запознаваме с Омир – възрастен и неосъществен хроникьор, работил преди в метрото и с музата на Омир – Саша. Тези тримцата решават да спасяват света, като трябва да се вметне, че всеки от тях е със свои разбирания и методи. Няма да казвам повече от сюжета, защото просто няма смисъл.

Ако сте решили да четете Метро 2033 и да стигнете до края на развръзката в Метро 2035, ще ви разочаровам, но ще трябва да преглътнете някак тази междинна книга. Но силата, с която се завръща Метро 2035 ще ви накара да забравите до някъде разочарованието си от втората книга.

Е, какво чакате, почвайте ги бързо, бързо, защото след като прочетете всичко случващо се в последната книга, ви идва желанието да се ударите много, много силно по челото.

3 Comments

Add a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *