„Моята прекрасна книжарничка“ – Петра Хартлиб / Ревю
Едва ли има някои любител на книги, който да няма мечта да отвори своя собствена книжарница. Всеки ден да работиш с книги сред опияняващия аромат на хартия и да помагаш на хората с избора им. Естествено, това е и една моя мечта. Само си представете колко хубави, малки, прекрасни и уютни книжарнички ще има в България, ако наистина всеки книжен блогър има възможността да си отвори една такава. 🙂 За това и посегнах към книгата на Петра Хартлиб – „Моята прекрасна книжарничка“ (изд. Сиела), описваща точно това – придобиването на едно такова прекрасно място и перипетиите за издържането на семейство, плащане на заеми и всичко свързано с това. Защото всички знаем, дори и да си представяме винаги рафтовете на така мечтаната наша книжарничка, че зад цялата прекрасна идея се крият много усилия, проблеми и не всичко е цветя и рози (както казва една моя позната).
Книжната мечта е трудно постижима. Не невъзможна, а трудна. Все пак за това е мечта. Петра Хартлиб ни показва с колко много труд, мъки, усилия и лишения може да се постигне това. След като са били на гости във Виена със съпруга си, подтикнати от импулсивността (и съвсем мъничко от свои познати) подават оферта за една стара книжарничка, която съществува от много, много години и незнайно защо е затворила. Оферта с пари, които нямат, в град, в които не живеят. Само да спомена: Петра и семейството ѝ (мъжа ѝ и двете деца) живеят в Хамбург 😀
“…ние подадохме оферта за някаква книжарница в град, в който не живеем, с пари, които нямахме. И я получихме. Ами сега? Сега трябва да продължим напред.”
Инцидентното закупуване на книжарницата води редица изпитания за семейството: мъжа ѝ трябва да напусне работа, която харесва. Трябва да изтеглят заем, за да платят вноската за книжарницата. Да съобщят новината на големия си син тинейджър. Да се преместят от Хамбург във Виена. Да намерят къде да живеят. И още, и още. Както виждаме, само изброените неща никак не са малко, за да полудееш, но както авторката описва ситуацията – справили са се.
В книгата ни се представя една друга страна на малката, спретната, прекрасна и шарена книжарничка. Страна, за която лично аз, не съм се замисляла задълбочено. За това, че имаш ли книжарница, ще трябва да ѝ отделяш цялото си време, че и повече. Че семейството малко или много ще застане в един момент на второ място, защото придобиеш ли книжарница, то ти започваш сам да движиш всичко. Няма фирми, няма продавачи. Няма кой друг освен теб, който може да се погрижи за всичко. А преди да стигнеш до грижата, то трябва да знаеш кое, как, от къде, защо, а нужно ли е и т.н. и т.н.
„Моята прекрасна книжарничка“ е реалността, която ни чака ако решим да се захванем с това начинание. Но определено прочитането на книгата не е променило мечтата ми. Просто ѝ даде един реализъм и до някъде ясно начертан план как трябва да се действа (може би). За мен беше изключително отрезняваща и прекрасна книжка. От всеки ред струй радост и това действа страхотно на читателя. Тя описва тази нашата, другата любов – книгите.
А ето и още няколко ревюта на тази прекрасна книга: “Аз Чета” , “Книгозавър” , “На по книга, две” , “Книголандия” и още и още 🙂