„Здрач“ – Дмитрий Глуховски / Ревю

zdrach gluhovski

Не, това не е онзи „Здрач“ с вампирите. И не, няма нищо общо 😀

„Метро 2033“ и „Бъдеще“ на Дмитрий Глуховски застанаха съвсем заслужено сред останалите ми любими книги. Никога не съм крила, че антиутопиите са ми любим жанр (чета от тях колкото ми е възможно повече), но трябва да призная, че Глуховски се чувства доста удобно в тази област. И според мен му се получават много сполучливо нещата.

„Здрач“ е онлайн експеримент на самия автор.  Тя бива публикувана глава по глава в неговия блог. Когато реших да се захвана с книгата реших да направя кратко проучване за нея – мнения от интернет пространството, поглед за нея в Goodreads, ревюта и т.н. Изненадах се когато установих, че не е сред най-предпочитаните книги в България (а и не само). Публикувана след неоспоримо успешната „Метро 2033“, интереса към „Здрач“ не е бил особено голям. Или поне това показват гласуванията и малкото ревюта, които открих за нея. В Goodreads тя има рейтинг 3,75 от 5,00 с гласували само 666 човека (и това ако не е съвпадение, ей на :D).

„Здрач“ представя пред нас тънката и почти невидима линия, отвъд която деня отстъпва място на ноща. Контурите са замъглени, цветовете избледняват и се сливат заедно. А тогава въображението се развихря с неописуема скорост.

Както знаем работата на преводачите е свързана с една рутина: отиваш до офиса, взимаш материалите, прибираш се, нагласяш се на вълна „превод“ и започваш. Когато приключиш – отиваш до офиса, оставяш превода, вземаш си комисионната и пак вкъщи. Някои преводи и текстове обаче чакат търпеливо векове наред човека, който ще се осмели да ги преведе и да се справи с тях и с всички демони, които крият. Те могат да съдържат безмерно знание или бекрайно проклятие – на какво ще попаднеш никой не знае. Един такъв древен ръкопис, написан от неизвестен испански конкистадор попада в ръцете на Дмитрий Алексеевич. В този ръкопис-дневник е описан първия поход в Латинска Америка (полуостров Юкатан) на континента от европейци. Започвайки превода си от втора глава (защото първата е била загубена от предишния преводач), Дмитрий се потапя в една тайнствена и неопипвана почва – през 16 век сред джунглите, индианците и вярванията. Любопитството му се пробужда и той иска на всяка цена да разбере как ще свърши историята, но книгата му се дава хапка по хапка: когато предаде главата, тогава евентуално може да получи следващата. Задълбавайки се в ръкописа на испанеца, в живота на преводача започват да се случват мистериозни и зловещи инциденти. Реалността започва да се изкривява и съвременна Москва започва необяснимо да преплита историята си с тази на древната империя на Майте. А междувременно с това в света се случват какви ли не нещастия: земетресения в Иран, урагани в САЩ, цунами в Индонезия, суша и пожари в Русия. А по всички медии тръбят пророчества за края на света. И нищо не е случайно. Могат ли обаче тези големи събития да помогнат на Дмитрий да разчете пророчеството и да погледне в бъдещето, ако има такова?

Не знам дали съм описала добре сюжета, но все пак се опитвам да избегна подсказки за това какво се случва. А повярвайте – края е доста неочакван. Останах доволна от тази книга – неуспеха да я оставя, за да свърша каквото и да било друго, беше огромен. 😀 А това ако не е показател – здраве му кажи. 🙂

Любопитно за книгата: Глуховски наименува главния герой като себе си (трите имена на автора са Дмитрий Алексеевич Глуховски). Както на преводача книгата е давана глава по глава, така и Глуховски споделя своята книга на читателите в блога си. В книгата се споменават реални исторически личности (Диего де Ланда, Юрий Кнорозов), а също така и се споменава мнението, че цивилизацията на майте е изгубена заради грешка в астрономическия календар. През 2014г. романът е награден с литературната награда Utopiales, която е най-голямата награда на жанра във Франция.

Наричат Дмитрий Глуховски руския Дан Браун. Не съм чела Дан Браун и не мога да кажа дали е основателно сравнението, но ако някои от вас е чел „Здрач“ и „Шифърът на Леонардо“ – споделете мнение 🙂

Ако ви е харесало ревюто и имате коментари, забележки или просто искате да изкажете мнение – давайте смело в зоната за коментари под поста. Или в страницата в facebook на Seasons of Aya 🙂

15 Comments

Add a Comment

Your email address will not be published.