Религията и “Песен за огън и лед”

Posted On May 11, 2016

От отдавна ми се иска да напиша нещо за поредицата „Песен за огън и лед“ на Джордж Р.Р. Мартин или за сериала по нея „Игри на тронове“. Голяма краста са ми и двете и се чудех откъде да започна. Най-вероятно след този пост ще последват още хиляди  и ще си направя цял раздел „Песен за огън и лед“ 😀

Идеята за тази статия дойде след като видях илюстрациите на един артист в deviantART: NubeNuvola . Всички илюстрации в поста са нейни 🙂  Тя е показала повечето богове от “Света на Огън и Лед” по минималистичен и интересен начин. За това реших да напиша пост за вярванията и божествата в поредицата – едно от основополагащите и движещи сили в сюжета.

Предупреждавам: Това ще е един дълъг (и надявам се изчерпателен) пост 🙂 Искаше ми се да не е толкова, но при все че исках да съдържа възможно най-пълно описание на боговете малко се поувлякох (както ще видите по-долу 😀 )

В „Песен за огън и лед“ съществуват много богове и вярвания. Вярата в свръхествественото съществува дълбоко в културата на познатия свят и влияе в много аспекти на живота на героите. В Седемте кралства почти всички деца са възпитавани да вярват в Новите или Старите Богове и да се страхуват от Другите, които ще дойдат да ги приберат, ако се държат лошо. Отвъд Тясното море много от децата са отгледани в свещенство на един от многото божества, на които се кланят там. Много малко се знае за действителните божества и техните сили. Досега в книгите и сериала само Р‘хлор е показал, че притежава и дава истински сили и влияе на света директно.

1. Старите Богове / Old Gods

Старите богове на горските чеда са безименни божества от камък, земя и дърво. Техни заместители са Седемте (Новите Богове), които са почитани почти навсякъде в Седемте кралства с изключение на север, където Старите богове все още биват тачени от северняците, хората от тръстиките и свободния народ отвъд Вала.

Старите богове са почитани от горските чеда в цял Вестерос хиляди години преди пристигането на Първите Хора от изток. Тогава те започнали да воюват с чедата и да изсичат дърветата, символизиращи Старите богове. С времето Първите Хора сключили примирие с горските чеда и приели техните богове.

Старите богове са вид анималистична религия. Зеленозрящите твърдят, че са способни да разговарят със зверове и птици и че виждат през очите на издяланите язови дървета. Тази религия няма свещеници, свещени текстове, песни или обреди за поклонение. Това е религия, която се предава от поколение на поколение. Най-близкото до ритуал, което сме виждали в историята, е молитва пред Дървото на сърцето в Гората на боговете. Говори се, че повея на вятъра и шумоленето на листата са старите богове, които говорят на последователите си.

Язовите дървета, които са с издялани лица в тях, известни като Дървета на сърцето, са смятани за свещени. Често молитви, клетви и бракове са извършвани в присъствието на такова дърво. Лицата са издялани от горските чеда, но защо все още не е напълно ясно на хората. Преди време всеки благороден род е имал Гора на боговете, в центъра на която е имало Дърво на сърцето, но с времето много фамилии спряли да почитат Старите богове и така техните гори били превърнати в чудни градини. Смята се, че Старите богове имат сила там, където има Дърво на сърцето, защото могат да гледат през очите, издялани в него.

Различни действия като кръвосмешение, родоубийство и робство се считат за голяма обида към Старите богове, докато правото на госта се смята за свещено.

2. Вярата в Седемте (Новите богове) / The Seven

Вярата в Седемте е преобладаващата религия в Седемте кралства и често е наричана Вярата. Единствените места, където не е широкоразпространена е в Севера и на Железните острови, където почитат съответно Старите богове и Удавения бог. Вярата в Седемте се знае още и като Новите богове.

Членовете на Вярата се кланят на Седемте, които са едно-единствено божество със седем лица, като всяко едно от тях представлява различен добродетел. По-малко образованите вярват, че са седем различни бога – но не са. Вярващите се молят за помощ на конкретни лица от Седемте, в зависимост от техните нужди. А седемте лица на Вярата са:

• Бащата, който символизира правосъдието. Той е изобразяван като брадат мъж, който носи везни. Хората се обръщат към него, когато имат нужда от справедливост.
• Майката, която символизира майчинството и грижата. На нея се молят за плодородие или състрадание. Изобразявана е с усмивка, въплащавайки идеята за прошка.
• Войнът, който олицетворява силата в битка. Към него се обръщат, когато някой има нужда от кураж и победа. Изобразяван е с меч.
• Девицата, която символизира невинността и целомъдрието. Най-често молещите се обръщат към нея, за да запази добродетелта на девойките.
• Ковачът, изразявайки труда и занаятите. Изобразява се с чук.
• Старицата, олицетворяваща мъдростта. Тя носи фенер и хората се молят на нея за напътствия.
• Странника, символизира смъртта и неизвестното. Вярващите рядко се обръщат към него, но изгнаниците понякога се сравняват с този аспект на Седемте.

Вярата в Седемте се практикува от кралските династии на Железния трон. Тя е включена и в законите и културата. Вярата има твърде високи морални учения против хазарта, незаконнородените и заклеймява кръвосмешението и родоубийството.

Числото Седем се смята за свято във Вярата. Тя твърди, че има седем ада (подобно на седемте лица). Седемте планети също се смятат за свещенни. Числото Седем се използва в много ритуали и обекти, които са със свята значимост. Привържениците на Вярата използват седемлъчи звезди, кристални призми и дъгите като икони на религията.

Управлението на Седемте се извършва от съвет на най-висшестоящите септони и септи, които са наречени най-благочестиви. Те са водени от Върховния септон, който обитава Великата септа на Баелор в Кралски чертог. Септоните са мъжкото духовенство на Вярата. Всеки от тях е определен на преданост на един от Седемте. От символа висящ на врата им може да се разбере точно към кого е отдадена предаността им. Септите са женското духовенство на Вярата. Те се делят на бели, сиви и сини септи, но не се разкрива коя на кого от Седемте е посветена.

3. Удавеният бог | Бурният бог / Drowned God | Storm God

Удавеният бог, или още известен като Този, който живее под вълните, е бога почитан от железнородените на Железните острови във Вестерос. Религията, вярваща в него, е стара и датира от преди нашествието на Андалите. Повечето Андали, които останали на Железните острови започнали да вярват в тамошната религия, вместо да се обърнат към Седемте както направили в южен Вестерос. Религията толерира пиратската култура на железнородените.

Религията, проповядвана от Удавения бог, е жестока, каквито са и железнородените. Твърди се, че Удавеният бог е създал железнородените, за да грабят и изнасилват, да издълбаят кралства и да правят известни имената си в огън, кръв и песни. Вечният враг на Удавения бог – Бурният бог, се смята че стои в зала сред облаците и гарваните са негови създания. Прието е, че двата бога са в спор от вечни времена и когато морето се вълнува, е знак че те спорят.

Когато железнороден се удави се приема, че Удавеният бог е имал нужда от силен гребец и се използва рефрена „Каквото е мъртво, никога няма да умре“. Също така се вярва, че удавника ще бъде нахранен и приет в подводните зали на Удавения бог и ще бъде задоволен от русалките там.

Част от ритуалите, свързани с Удавения бог са удавянето и възкресяването. Жертвеното удавяне е традиционен метод за екзекуция на железнородените, но също така се смята и за свят акт. Най-верните железнородени не се страхуват от тази смърт. Новородените биват „давени“ за кратко след раждането си, като така те са потопени и „покръстени“ в солените води. Така те отдават тялото си на морето и когато умрат ще успеят да намерят залите на Удавения бог. Съществува и вид връщане към живота (чрез рядка форма на масаж на сърцето). Не всички мъже обаче биват успешно върнати. Удавниците са облечени в роби в зелен, сив и син цвят (цветовете на Удавеният бог).

4. Господарят на Светлината, Р‘хлор / God of light R’hllor

Р‘хлор е известен още като Господарят на Светлината, Сърцето на Огъня, Господарят на Огъня и Сянката. Той е бог от Есос, но има само няколко последователя във Вестерос (където още е известен и като Червеният бог). Неговият символ е горящо сърце.

Религията е базирана на черно-бялото виждане на света: Р‘хлор, богът на светлината, топлината и живота и Р‘хлор, обратното на Великия Друг (бога на леда и смъртта). Те са заключени във вечен спор за съдбата на света. Този спор, според древни пророчества от книгите на Асшай, ще завърши само когато Азор Ахай се завърне въоръжен с огнения меч на име Lightbringer / Носителя на светлина (Червения меч на героите) и издигне дракони от камък.

Духовенството в религията на Р‘хлор се управлява от червени свещеници/жрици. Те са наричани така заради широките алени одежди, които носят. На изток те са често срещана гледка – там вярата в Р‘хлор е по-широкоразпространена и понякога даже децата биват давани в храмовете на Р‘хлор, за да бъдат обучени във вярата. Червените храмове също купуват деца за роби. Тези роби биват отглеждани като свещеници, проститутки на храма или войни. Войните, които пазят червените храмове се наричат Огнена ръка.

Всяка вечер свещениците палят огън и пеят молитви в техните храмове, молейки Р‘хлор да върне зората. Последователите често гледат в пламъците и имат видения за бъдещето. Смята се, че Р‘хлор отговаря понякога на молитвите на някои свой последователи чрез видения или специални дарби (като възможността за възкресяване на мъртви). За последователите на Р‘хлор се смята, че могат да запалят огън с голи ръце и да го контролират и използват за нападане на враг, или просто за да впечатлят някои. Някои от ритуалите изпълнявани от червените свещеници включват жертвоприношение. Според Мелисандра, Р‘хлор говори на своите избрани чрез благословения огън на език от пепел и усуквайки пламъците така, че само те да го разберат.

Чест израз в молитвите към Р‘хлор е „Нощта е тъмна и пълна с ужаси“

5. Великият Друг / Great Other

Великият Друг е бога на тъмнината, студа и смъртта, във вярата на Р‘хлор. Той е считан за враг на Р‘хлор (Бога на светлината). Неговото истинско име никога не е споменавано нито в книгите, нито в сериала.

Последователите на Р‘хлор вярват, че има само два бога: Р‘хлор и Великия друг, които са във вечна вражда и борба за съдбата на света. Всички сили на тъмнината, студа и смъртта се смятат за слуги на Великия Друг. Той никога не е споменаван във Вестерос, но всички знаят легендите за Другите. Според Мелисандра сънят е малка смърт, а сънищата шепнат на Другите кого да завлекат във вечната нощ.

6. Многоликият бог / Many-faced god

Многоликият бог, още известен като Него, с многото лица, е бог почитан от Безликите (организация от убийци в свободния град Браавос). Основателят на Безликите вярва, че цялото население на Валирия се моли за избавление на един и същи бог на смъртта, който просто е в различни въплъщения. Например в Кохор Многоликият бог е известен като Черната коза; в Ю Ти е Лъвът на Нощта, а във Вярата в Седемте – Странника. В Дома в Черно и Бяло, се намира публичен олтар с идоли на много богове на смъртта, включително и на Странника от Седемте.

Последователите на Многоликия бог смятат, че смъртта е милостивият край на страданията. Срещу определена сума Безликите предоставят „дар“ на смъртта, като това се приема за причастие към техния бог. В храма, тези които търсят край на страданието си могат да пият от черната чаша, която им гарантира безболезнена смърт.

Тъй като Безликите изоставят своите самоличности в името на службата към Многоликия бог, те убиват само тези, които са им поръчали. Те нямат право да решават на кого да дадат „дара“ на смъртта.

7. Майка Ройн / Mother Rhoyne

Майка Ройн е главната богиня на Ройнар (една от главните три етнически групи, от които са произлезли сегашните хора във Вестерос. Останалите две са Андалите и Първите хора). Тя е свързана с река Ройн, която Ройнар почитат. Водите на реката подхранват земите, на които живеят Ройнар от зората на дните. Вярващите в нея са живеещите около река Зелена кръв в Дорн.

8. Великият жребец / Great Stallion

Богът, почитан от Дотраките е Великият Жребец. Той отразява важността на конете в културата на дотраките. Много за религията на дотраките е неизвестно, но изглежда че изнасилванията и убийствата не са морална пречка за нея. Дотраките вярват, че един жребец ще обедини всички дотраки в един халазар (кхалазар), под един хал (кхал) и ще язди до края на света.

Ако сте стигнали до този ред, аз ви провъзгласявам за рицари на търпението 😀 Ако имате какво да добавите към този пост или просто да споделите мнение – може да го направите като коментар под поста или в фейсбук страницата ми етооо тук 🙂

Source