„Бъдеще„ – Дмитрий Глуховски / Ревю

budeshte.jpg

Рядко се случва автор да ме грабне с една единствена книга. Необходимо е да изчета поне 3-4 негови, за да си създам мнение. Но Глуховски е един от тези редки случай.

Миналото лято един колега от работа ми препоръча книга, за която само бях чувала. Книгата беше „Метро 2033“. Поинтересувах се за сюжета и няколко неща ме грабнаха веднага: антиутопия, метро, Русия. След като изкоментирах това с колегата ми, на другия ден книгата ме чакаше на бюрото. И така осъзнах какъв голям пропуск от моя страна е било това, че не сме се запознали с г-н Глуховски по-рано.

Дмитрий Глуховски е извествен в световен мащаб именно със своето „Метро 2033“. Антиутопията определено е неговия стил. За това и когато видях, че предстой издаването на „Бъдеще“ на български език затаих дъх. В интерес на истината не стигнах до закупуването на книгата – моя добра приятелка ми я преотстъпи да я прочета преди нея (Благодаря, Цон!).

Дмитрий Глуховски рисува картина, която част от нас са си представяли. Че кой от нас не си е мечтал как в бъдеще ще сме безсмъртни, здрави, красиви. Вечно. Ще живеем повече от предците ни и ще изглеждаме цял живот на 27-28 години? Даааа, но кой от нас се е замислял за негативните страни на тази цяла мечта – как се стигна до това безсмъртие, колко хора може да понесе земята върху себе си, пренаселение? Глуховски ни описва всичко това с подробности, които са на моменти дори стряскащи – всякаш очакваш когато погледнеш през прозореца да видиш огромно високите кули с хипер бързите си асаньори, които достигат небето.

Малко за сюжета: Както вече споменах – безсмъртието вече е реалност. Земята е пренаселена – само в Европа живеят над 120 милиарда души. Къде живеят ли? В огромни кули, високи няколко километра, които са из целите контитенти. Деца няма, но всички са млади и здрави. И тук се появява Законът. А той е изключително суров: ако двама души искат дете, то трябва да регистрират бременността и един от родителите да се откаже от своята безсмъртност. Но както и в днешния свят – винаги има такива, които искат да измамят системата. И тук се срещаме и с Ян. Той е „Безсмъртен“. „Безсмъртните“ са група щурмоваци, които следят за спазването на закона и издирват и намират нарушителите му – бият серума за ускорено стареене, който в рамките на 10 години убива човек и изземват детето. Но Ян получава допълнителна и специална задача, различна от досегашната си работа: да хване опасен терорист. Ако постигне задачата има шанса да се изкачи по-нагоре в кулите, където са богатите и щастливите и да стане част от тях. Но нещата се объркват – и то как.

Честно казано – най-много от цялата книга ми хареса описанието на градовете, на кулите, на етажите, на парковете. Глуховски има страхотен усет да изгражда един свят, толкова различен от нашия, в такива подробности, че както се казва: Тотално те вкарва във филма. Искаше ми се да видя с очите си тези кули, тези влакове и всички подробности. Ноо нека да внимаваме какво си пожелаваме – май този свят тук си ми харесва повече.

В Goodreads гласувах за книгата с 4 от 5 звезди само защото очаквах повече описания на всичко, което споменах в предния абзац. Имам чувството, че ако книгата беше пълна само с обяснения на този нов свят щях да съм много, много щастлива. Като цяло книгата ми хареса и силно я препоръчвам – прочитането ѝ наистина е страхотно преживяване.

Ако обичате антиутопии – дайте шанс на Дмитрий Глуховски и неговото „Метро 2033“ и „Бъдеще“.