Chuck Palahniuk, който не е за всеки
Чък Паланюк (всъщност фамилията се чете Поланик, но отново се сблъскваме с българските преводи) е един от авторите, за които може да се каже, че не е за всеки. Той е странен, брутален и циничен. Но това е и причината да е един от любимите ми.
За пръв път чух за Чък Паланюк след като гледах “Боен Клуб”. Ако някой филм ми хареса започвам да проучвам всичко свързано с него. Ама наистина всичко – актьори, режисьори, сценаристи (и тук стигнах до Чък), снимки, локации на снимане и т.н. Вметка: вече не правя грешката да гледам първо филм, ако зад него стои книга 😀 . Та, след като гледах филма и той се открои главно със сценария си, се разрових и се оказа, че има книга “Боен Клуб”, а даже и издадена на български език. И така – бързо, бързо си я купих. Започвайки я бях с малко странни чувства. Прямотата, която струи от всяка дума, всяко изречение беше толкова откровена и истинска, че те удря като с чук. Стила на писане на Паланюк е толкова различен от всичко, че до ден днешен не съм намерила автор, който да му е паралел по някакъв начин.
Паланюк трудно може да се бъде категоризиран в точно определен жанр, но творбите му се водят “трансгресивна проза“. Какво значи това? Този тип фантастика е жанр, който се фокусира върху героите, които се чувстват ограничени от нормите и очакванията на обществото, и се освобождават от тези граници по необичайни или незаконни начини. Тъй като те се бунтуват срещу правилата, често героите на трансгресивната фантастика изглеждат като психично болни, антисоциални и нихилистични. Характерните теми, които се разглеждат са темите табу в обществото: наркотици, сексуални отношения, насилие, кръвосмешение, педофилия и престъпността. Интересно, а ?
Малко за самия Паланюк: Роден е в Паскоу, Вашингтон в далечната 1962г. В зрялата си възраст е членувал в бунтовническо общество и редовно е участвал в техни събития. От там и вдъхновението за романа, донесъл му световен успех. Прописва в средата на 30те си години. Работил e като журналист и механик (писал е инструкции за ремонт на камиони). След случайно посещение на безплатен, въвеждащ семинар, решава да напусне работата си. Тогава идва и успеха с “Боен Клуб”.
Съдържанието на творбите му започва да му носи репутация на нихилист. Паланюк отхвърля това определение, твърдейки че е романтик и произведенията му погрешно биват приемани като нихилистични, защото те изразяват идеи, в които останалите не вярват.
Книгите на Чък Паланюк, които могат да се намерят на българския пазар са: “Боен Клуб”, “Приспивна песен”, “Оцелелият”, “Ненагледна моя”, “Призрачно” и “Невидими изчадия”. Чела съм всички от тях, като “Призрачно” дори я четох на английски език, защото след като прочетох summary-то на книгата започна да ме гризе любопитството.
С други думи – ако не сте чели до сега Паланюк и не смятате за смущаващо горното описание: Давайте смело!